Л. Смит - Дъщери на мрака

— Аш… не можеш да заточиш на това място хора на Нощта. Тук не можеш да се храниш с нищо друго, освен с животни, а смъртните са единствената компания, на която можеш да разчиташ…

— Да, работата е неприятна, но някой трябва да я върши. Освен това самият ти наскоро каза, че не е хубаво да прекараш целия си живот на един остров.

Куин се вгледа в него й каза:

— Е, не мисля, че да живееш тук е много по-добре.

— В такъв случай така им се пада на сестрите ми. Може би след няколко години ще оценят предимствата на острова. И тогава ще могат да предадат работата на някой друг.

— Аш… никой друг няма да дойде тук.

— Е, така да бъде. — Битката беше спечелена. Куин беше замаян и объркан и като че ли нямаше търпение да се върне в Лос Анжелис колкото може по-скоро. Виждайки това, Аш си позволи да направи едно малко признание: — Може би ще идвам да ги посещавам понякога.

— Аш свърши добра работа — каза Роан същата вечер. — Чухме всичко от кухнята. Жалко, че и вие не бяхте тук.

Мери-Линет се усмихна.

— Куин брои минутите кога ще си тръгне оттук — рече Джейд, сплитайки пръсти с Марк.

— Бих искал да видя как ще обясниш всичко това на татко — каза Кестрел на Аш.

— Странно — отвърна Аш. — Аз пък изобщо не бързам да го направя. — Всички се засмяха, с изключение на Мери-Линет. Голямата кухня беше топла и светла, но прозорците вече се смрачаваха. Тя не виждаше почти нищо в падащия здрач — през последните два дни ефектът от кръвната обмяна постепенно беше затихнал. Сетивата й отново бяха на обикновено човешко същество.

— Сигурен ли си, че няма да имаш проблеми? — попита тя Аш.

— Да. Ще разкажа на баща ми истината или поне в общи линии. Ще му кажа, че един върколак ренегат е убил леля Опал и после аз съм убил върколака. Че момичетата са добре тук, ловуват на воля и държат района под око за други отцепници. Със сигурност съществуват някакви документи за фамилията Лавет и ако баща ми иска, може да се разрови в историческите хроники.

— Цяло семейство от върколаци ренегати — промълви Кестрел замислено.

— От умопобъркани върколаци — каза Аш. — Те са не по-малко опасни за Нощния свят от ловците на вампири. Бог знае от колко време живеят тук. Вероятно достатъчно дълго, за да нарекат земята им Потока на бясното куче.

— И хората да ги бъркат със Саскуоч — добави Марк.

Кафявите очи на Роан бяха неспокойни.

— Аз съм виновна, защото те подведох — обърна се тя към Мери-Линет. — Казах ти, че не е възможно той да е убиецът. Прости ми.

Мери-Линет срещна погледа й и го задържа.

— Роан, ти нямаш никаква вина. Нямало е как да предположиш каква е истината. Той не е убивал, за да се храни като обикновените върколаци. Убивал е, за да защити територията си… И да ни сплаши.

— И е можел дори да успее — отбеляза Марк. — Ако вие имахте къде другаде да отидете.

Аш погледна Марк и после сестрите си.

— Аз имам въпрос — каза той. — Тази територия тук ще ви бъде ли достатъчна?

— Разбира се — отвърна Роан, леко изненадана.

— Не е нужно винаги да убиваме животните — намеси се Джейд. — Можем само да ги хващаме за кратко, докато заситим глада си. А защо да не опитаме и варианта с козите, по дяволите?

— Аз бих опитала с Тиги — каза Кестрел и за момент златистите й очи проблеснаха. Мери-Линет не изрече мислите си гласно, но понякога Кестрел я изненадваше. Някой ден тя може би щеше да се нуждае от по-голяма територия и не за първи път й хрумваше, че между нея и Джереми имаше много общи неща.

Красива, безмилостна, целенасочена. Истинска дъщеря на Нощта.

— А ти? — каза Аш, поглеждайки към Марк.

— Аз? Хм… ами като се замисля, аз твърде много съм свикнал с хамбургерите…

— Снощи се опитах да го заведа на лов — прекъсна го Джейд. — Нали разбирате, само да му покажа. Но той повърна.

— Не точно…

— Напротив, повърна — каза Джейд спокойно и безгрижно.

Марк погледна настрани. Мери-Линет забеляза, че те продължиха да се държат за ръце.

— Доколкото разбирам, ти не възнамеряваш да станеш вампир — каза Аш на Марк.

— Ъ-ъ… да речем, че няма да бъде скоро.

Аш се обърна към Мери-Линет.

— А какво ще кажеш за жителите на града? Трябва ли да вземем някакви мерки?

— Знам какво става в Брайър Крийк, защото тази сутрин разговарях с Бъни Мартен. И освен това се радвам, че тя не се оказа вампир.

— Аз винаги съм го знаел — каза Марк.

— Добре, ето какво се случва накратко. — Мери-Линет вдигна пръст във въздуха. — Първо, всички знаят, че Джереми е изчезнал. Собственикът на бензиностанцията не го е виждал от вчера и е отишъл да го търси в караваната му. Там, между другото, са намерили много странни неща. Но на този етап не знаят нищо друго, освен че е изчезнал.