Ан Райс - Вампирът Лестат

Ала въпреки това силата им нарастваше.

Години, много години бе продължило това мъчение, и между боговете се водеха войни, войни се водеха и между сектите, изповядващи живота, и онези, изповядващи смъртта.

Безброй години, докато най-сетне Майката и Бащата замлъкнали и не останал никой, който дори да помни, че някога са молели, борели са се и са говорели. Дошли години, когато вече никой не си спомнял кой е пленил Майката и Бащата и защо те никога не бива да бъдат освобождавани. Някои дори не вярвали, че Майката и Бащата са първичните създания и че загубата им би причинила вреда на всички останали. Това било само една стара легенда.

И през цялото това време Египет си оставал Египет и неговата религия, непокварена от чужденци, най-сетне възприела вярата в съвестта, в съда, пред който се явявали след смъртта всички живи същества, и богати, и бедни, вярата в доброто на земята и в задгробния живот.

И тогава дошла и нощта, когато открили Майката и Бащата освободени от техния затвор, и онези, които се грижели за тях разбрали, че единствено те са могли да поместят камъните. Тихомълком силата им била нараснала неизмеримо. Ала те стояли като статуи, прегърнати сред мръсната и тъмна стая, в която били държани векове наред, голи и сияйни — всичките им дрехи били изгнили отдавна.

Когато пиели от принесените им жертви, те се движели с ленивостта на влечуги през зимата, сякаш времето за тях е добило съвсем друго значение, и за тях годините се равнявали на нощи, а вековете — на години.

И древната вяра била силна както винаги, и тя не била източна, а в действителност не била и западна. Кръвопиещите оставали символи на доброто, лъчезарен образ на живота в задгробния свят, на който можела да се радва дори най-низко падналата египетска душа.

В тези късни времена в жертва можели да бъдат принасяни само злодеи. И така боговете извличали злото от хората и ги закриляли, и беззвучният глас на бога утешавал слабите и им доверявал истините, които богът научавал, докато гладува: че светът е изпълнен с вечна красота, че нито една душа в действителност не е сама.

Майката и Бащата били пазени в най-прекрасното от всички светилища и всички богове идвали при тях и вземали от тях, според волята им, капчици безценна кръв.

Ала после се случило невъзможното. Египет стигнал до своя край. Неща, смятани за неизменни, щели напълно да се променят. Дошъл Александър, на власт дошли Птоломеите, Цезар и Антоний, все груби и странни герои на драмата, която била просто краят на всичко.

И най-сетне черният, циничен Старейшина, порочният, разочарованият изнесъл Майката и Бащата на слънцето.

Станах от леглото. Стоях сред тази стая в Александрия, загледан в непомръдващата, втренчена фигура на Акаша, и провисналият й, мръсен ленен покров ми се струваше оскърбление. Разумът ми бе замаян от древна поезия, и бях завладян от любов.

Не изпитвах вече болки в тялото си от битката ми със Старейшината. Костите бяха заздравели. Паднах на колене и целунах пръстите на десницата на Акаша, отпусната до тялото й. Погледнах нагоре и видях, че тя ме гледаше, наклонила глава, с престранно изражение: то изглеждаше също тъй чисто в страданието си като щастието, което току-що бях познал. После главата й много бавно, нечовешки бавно се върна в първоначалното си положение, с поглед, втренчен напред, и в този миг аз разбрах, че съм видял и познал неща, които Старейшината никога не е знаел.

Изпаднал в транс, увих отново тялото й в лен. Повече от всякога се чувствах длъжен да се погрижа за нея и Енкил и ужасът от смъртта на Старейшината всеки миг трептеше пред очите ми, и кръвта, която ми бе дала тя, усилваше и радостта ми, и физическите ми сили.

И докато се приготвях да напусна Александрия, сигурно съм си мечтал как ще пробудя Енкил и Акаша, как в бъдните години те ще си възвърнат цялата открадната им жизненост и ние ще се опознаем до такава смайваща близост, че тези сънища за знания и опит, дадени ми чрез кръвта, щяха да избледнеят.

Моите роби отдавна се бяха върнали с конете и каруците за нашето пътешествие, с каменните саркофази, веригите и катинарите, които им бях заръчал да набавят. Те чакаха пред стените.

Положих ковчезите за мумии с Майката и Бащата в саркофазите, натоварени един до друг в каруцата, увих ги с вериги, заключих ги с катинари и ги завих с дебели одеяла и ние потеглихме към вратата на подземния храм на боговете, на път към градската порта.

Там, в стаите, имаше и други, ала те бяха твърде ужасени и не смееха да излязат. Разбира се, те знаеха, че съм откраднал Майката и Бащата. Сигурно знаеха и за смъртта на Старейшината.