Ан Райс - Вампирът Лестат

Няма да се мъча да описвам екстаза. Ти го позна, когато пое кръвта от Магнус. Позна го, когато аз ти дадох кръвта в Кайро. Познаваш го, когато убиваш. И ще разбереш, когато ти кажа, че бе същото, ала умножено хилядократно.

Не виждах нищо, не чувах нищо и не усещах нищо, освен абсолютно щастие, абсолютно доволство.

Ала и се пренесох на други места, други стаи от древното минало, и ми говореха гласове, и се губеха битки. Някой плачеше в агония. Някой крещеше думи, които знаех и не знаех: Не разбирам! Не разбирам! Огромна бездна от мрак се разтвори и ме примамваше да пропадам, да пропадам, да пропадам, и тя въздъхна и промълви: Не, мога повече.

Свестих се. Лежах в леглото си. Тя стоеше в средата на стаята, все тъй неподвижна, и беше късна нощ, и Александрия мърмореше насън около нас.

Бях узнал още много неща.

Знаех толкова неща, че научаването им би ми отнело часове, ако не и нощи наред, ако ми бяха доверени с езика на смъртните. И нямах ни най-малко понятие колко време е изминало.

Знаех, че преди хиляди години между Кръвопиещи са се водели големи битки и мнозина от тях след сътворяването си бяха станали безжалостни и скверни приносители на смърт. За разлика от благите люде, влюбени в Добрата майка, които гладуваха и после изпиваха принесените й жертви, те бяха ангели на смъртта, които връхлитаха върху всяка жертва по всяко време, горди и убедени, че са част от всеобщата подредба, в която отделният човешки живот нямаше значение, в която животът и смъртта са равни, и на тях принадлежаха страданията и убийствата, и те избираха да ги раздават.

И тези страшни богове имаха своите поклонници сред хората, човешки роби, които им водеха жертви и трепереха от страх пред мига, в който самите те можеха да станат жертва на прищявката на бога.

Такива богове бяха властвали в древен Вавилон и в Асирия, и в отдавна забравени градове, и в далечна Индия, и в страни, за които нищичко не знаех, освен имената им.

И дори и сега, докато седях, потънал в мълчание и слисан от тези картини, аз разбирах, че тези богове са станали част от ориенталския свят, тъй чужд на света на Рим, в който се бях родил. Те бяха част от света на персите, където мъжете бяха жалки роби на своя цар, докато воювалите с тях гърци бяха свободни хора.

Без значение какви жестокости и изстъпления вършехме, дори и най-долният селянин бе ценен за нас. Животът бе ценност. А смъртта бе просто краят на живота, нещо, което трябва да се приема храбро, когато честта не ти оставя избор. Смъртта не притежаваше величие за нас. Всъщност не мисля, че смъртта изобщо притежаваше значение за нас. И несъмнено не бе състояние, предпочитано пред живота.

И въпреки че Акаша ми разкри тези богове в цялото им величие и тайнственост, аз ги намирах за ужасни. Нито сега, нито никога не бих могъл да ги прегърна и знаех, че философиите, които произтичаха от тях или ги оправдаваха никога няма да оправдаят моите убийства или да дадат утеха на мен, Кръвопиещия. Смъртен или безсмъртен, аз принадлежах на Запада. И обичах идеите на Запада. И винаги щях да чувствам вина за онова, което върша.

Ала все пак аз виждах могъществото на тези богове и несравнимата им прелест. Те се наслаждаваха на свобода, която аз нивга нямаше да позная. И виждах тяхното презрение към всички, които ги предизвикваха. И ги виждах как носят бляскавите си корони в пантеона на други страни.

И видях как те идват в Египет, за да откраднат първичната и всемогъща кръв на Бащата и Майката и да се погрижат Бащата и Майката да не се самозапалят, за да сложат край на царуването на тези мрачни и ужасни богове, които искаха да погубят всички добри богове.

И видях Майката и Бащата пленници. Видях ги погребани под блокове от диорит и гранит, притискащи телата им в подземна крипта, и само главите и шиите им се подаваха над тях. Така мрачните богове можеха да хранят Майката и Бащата с човешката кръв, на която те не можеха да устоят, и да пият от шиите им могъщата кръв против волята им. И всички мрачни богове на света идваха да пият от този най-стар от всички извори.

Бащата и Майката крещяха в мъки и умоляваха да ги пуснат. Ала това нищо не значеше за мрачните богове, които пируваха с техните страдания, пиеха ги така, както пиеха човешка кръв. Мрачните богове окачваха на поясите си човешки черепи, дрехите им бяха боядисани с човешка кръв. Майката и Бащата отказваха да приемат жертвите, ала от това тяхната безпомощност само нарастваше. Те не приемаха тъкмо онова, което можеше да им даде сила да поместят камъните и да влияят на предметите с мисълта си.