Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Как се беше случило това?

Противникът ѝ беше Грейстоун Кефтар. Беше много тъмнокож, с хубава широка усмивка, зелен притеглящ. Мило момче. Беше флиртувал с нея няколко пъти. Вече оплешивяваше обаче. Трагично. Беше нисък и атлетичен, син на богата фамилия, която бе платила за обучението му, преди да дойде в Хромария.

Грейстоун ѝ намигна и завъртя колелото си. Тя му отвърна с гримаса и завъртя своето. Следващия път, когато почнеше да флиртува, нямаше да му даде нищо. Намигаш на някого, с когото ще се биеш, само ако не го взимаш на сериозно.

Какво си въобразяваха момчетата? Че се тренира, за да е хубава?

Колелата се спряха на зелено или червено. От самодоволното изражение на Грейстоун Тея разбра, че е зелено — проклятие! — и рапири.

Взеха оръжията си. Грейстоун се засуети малко със своето, но Тея знаеше, че се преструва. Черногвардейците хвърляха обучаемите си направо в дълбоката вода. Ако не осъзнаеш, че тези боеве се свеждат до това да наблюдаваш другите и да разбереш кой в какво е добър, значи си губиш времето. Ежеседмичните двубои бяха колкото за поддържане на позицията, толкова и за разузнаване на заплахите. Грейстоун беше добър с рапирата. Не чак много добър обаче. Много по-добре боравеше с атаган или с други, по-тежки оръжия и твърде често се отнасяше с рапирата като с тях. Но знаеше основните стойки и блокади.

Тея можеше да спечели — щеше да спечели, определено, ако той не бе завъртял зеленото на колелото.

Заеха местата си в кръга, застанаха един срещу друг, отдадоха си чест. Той ѝ намигна.

Ако ѝ намигнеше още веднъж, щеше да го фрасне с юмрук в лицето. Сериозно.

Ухили се при тази мисъл.

Той, изглежда, го прие за окуражаване.

Надзирателите щракнаха зелените филтри на кристалите високо горе и кръгът се изпълни със зелена светлина.

Тея мигновено предприе свирепа атака и изтласка Грейстоун назад, от зеления кръг светлина към тъмното. Натисна още повече.

Той тъкмо се съвземаше от изненадата, когато задното му стъпало пристъпи извън кръга. Излезеше ли, губеше.

Грейстоун погледна надолу. Следващият удар на Тея изби блокадата му настрани — а още по-следващият го перна силно по ръката.

Рапирата му издрънча на пода и след миг затъпеният връх на нейната се опря в брадичката му.

Победа.

— Браво — каза ѝ Грейстоун.

— Млъкни.

Бойната ѝ ярост отшумя. Можеше да предизвика някое от момчетата над нея. Но вече беше в най-горната седморка, а две от тези момчета наистина бяха превъзходни. Реалистично най-доброто, на което можеше да се надява, беше може би да приключи с втори номер, освен ако не извадеше страхотен късмет срещу Круксър, който беше с една глава и рамене по-висок от всички останали в класа. По-честно, Тея беше може би някъде на десето място в класа. Ако искаше да постигне най-горната седморка, трябваше и да извади малко късмет с цветовете, които щяха да се паднат в следващите три изпитания.

Но колкото повече се биеше сега, толкова по-големи бяха шансовете другите да разберат способностите ѝ. Искаше да завърши силно, не да е силна преди финала.

Тъй че не предизвика никого на двубой. Може би беше малко мръсно, но беше и умно. Всички имаха възможност да се разузнават един друг през цялото време на тренировки, но всички се опитваха да затаят най-доброто, с което разполагаха. Докато влязат.

Тея проследи последните боеве, като си отбелязваше уменията на най-добрите бойци. Никой не извади късмет в последните шест рунда — никой не завъртя своя цвят, тъй че беше чиста бойна техника.

Тъкмо се канеха да ги освободят, когато треньор Фиск им каза, че командир Железни лично ще се обърне към тях.

Сърцето на Тея заби по-бързо само като видя командира. Разправяха, че не е загубил нито един двубой през подготовката си. Малкият му брат, влязъл в Черната гвардия два класа под него, също беше минал, без да бъде победен. Когато двамата най-накрая се срещнали в двубой на едно изложение, все едно се сблъскали двама великани. Тренировъчният полигон бил претъпкан с хиляди зрители. И макар битката им да била на ръба, Железни спечелил с всяко оръжие.

Имаше още легенди, за подвизите му през Войната. А вече се появяваха и разкази за това, което бе направил в битката при Гаристън. Разправяха, че пробил през цялата армия на крал Гарадул, проникнал през стената зад него, надвил всички оръдейни екипи — сам-самичък! — а след това обърнал оръдията срещу кралската армия, успял да улучи един от големите фургони, натоварени с черен барут, и да избие десетки, ако не и стотици. След това успял да избяга от цяла разгневена армия, и то не сам. Не, простото бягство сам не било достатъчно за Железни. Беше направил всичко това само като отвличаща маневра… а след това беше спасил Кип и Карис Белодъб. Пробягал по морската повърхност, където побеснелите акули вече се хранели с хора, и се върнал тъкмо навреме, за да осуети опит за покушение. Ако на света имаше човек, който да обгръща всичко, което събраните тук млади хора искаха да бъдат, това беше Железни.