Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Третото око седна с кръстосани крака на чергата и движението оголи краката ѝ до коленете. Посочи мястото срещу себе си и Гавин също се настани.

— Та как все пак дойдохте тук, на Острова на ясновидците? — попита Гавин. — Как печели човек око? — Погледна я с лукава усмивка.

Тя пренебрегна въпроса му. Извърна молитвено лице към небесата, за да благословят храната ѝ. Пое си дълбоко дъх, а той се постара да не зяпне гърдите ѝ. Озърна се към Карис, която стоеше нащрек в джунглата. Тя хвърли поглед към гърдите на Третото око, а после отново към Гавин, озадачена. „Мислиш, че това е случайно ли?“ — попита го с леко повдигане на вежда.

Гавин затвори очи, за да изглежда, че и той се моли. На някои хора нямаше да им хареса мисълта, че Призмата е нерелигиозен.

„В какво само ме забърка, Оролам.“

Престори се, че привършва молитвата си. Когато отново отвори очи, Третото око се навеждаше напред — жест, който правеше разсейващи неща с дълбокото ѝ деколте. Каза:

— Мисля, че ще поискаш да освободиш своята… телохранителка? Има неща, които бих искала да обсъдя с теб насаме.

Гавин се обърна към Карис, която, разбира се, беше чула всичко.

— Няма да си тръгна — заяви тя. — Освен ако онези две жени с мускети, които си поставила в гората, не се оттеглят и не те претърся за оръжия.

Третото око погледна към джунглата. Изправи се с изящество. Явно заслепена от фенерите, не гледаше в правилната посока.

— Клара, Сезилия, вие ли сте? Казах ви, че животът ми не е в опасност. Добродетелта ми, може би. Моля, оттеглете се веднага. — После се обърна към Карис. — Заповядай.

Карис я опипа — бързо, но не и грубо. Беше професионалистка. А и в тази рокля нямаше много места, където да криеш оръжие.

Преди Карис да приключи, Третото око се наведе към нея и ѝ заговори — твърде тихо, за да може да чуе Гавин. Карис пребледня. Погледна Третото око стъписана, после хвърли поглед към него, за да види дали не е чул.

— Не може да знаеш това — каза ѝ. Опитваше се да говори тихо, за да не чуе Гавин, но бе твърде развълнувана, за да обуздае гласа си. Погледна рязко Гавин, когато Третото око продължи.

След това ясновидката замълча и тишината се проточи дълго.

— Ще съм наблизо, ако ви потрябвам, лорд Призма — каза сковано Карис и се оттегли.

Третото око отново зае мястото си срещу Гавин. Очите му бяха напрегнати, притеснени. Много малко хора въздействаха така на Карис.

— Моля — подкани го тя. — Пий. Яж. Ти си мой гост.

Той започна и тя се присъедини към него, без да каже нито дума повече. Имаше козе сирене с плодовете. Една жена дойде с прясно опечена пита, купа с боб и ориз и диво прасе в пикантен сос. Гавин следваше примера на Третото око — отчупваше си залци хляб и загребваше с тях от сместа. Третото око не казваше нищо, но го оглеждаше напрегнато. Опитите му да подхване разговор се натъкваха на мълчание. Ако беше по-глупав, щеше да си помисли, че е оглушала.

— Какво правиш? — попита той най-сетне.

— Чакам — отвърна тя.

— Чакаш?

— Иде. Някъде тази нощ. Мислех, че вече ще е дошло, но явно…

— Значи наистина виждаш бъдещето? — попита Гавин.

— Не.

Гавин вдигна ръце.

— Все пак ето те тук и предсказваш бъдещето. — Тя вдигна пръст, за да възрази, но Гавин я прекъсна. — Макар и не добре.

Тя се усмихна. Лъскави бели зъби, съвършена усмивка.

— Дарбите може да са проклятия, нали, лорд Призма?

— Ами…

— Ти си красив — прекъсна го тя. — Винаги съм харесвала мускулести мъже и видът ти изпълваше ума ми през целия ден. Доста разсейващо.

— Мм… Благодаря.

— Плувец ли си? — попита тя и хвърли поглед към широките му рамене.

— Само когато правя грешки в плъзгането. Което не е често.

Зениците ѝ блеснаха.

— Виждам. Знаеш ли, тази твоя властна самонадеяност ме кара да искам да те вържа за леглото ми и да се възползвам от теб. — Очите ѝ го обходиха и той разбра, че си го представя в ума си.

Гавин преглътна. Нямаше деликатен начин да се намести човек, когато седи с кръстосани крака. Хвърли гузен поглед към Карис.

— Точно така — каза Третото око. — Ти се нуждаеш от нея повече, отколкото тя от теб, Призма. Тя те прави човек.

Сведе леко глава и затвори очи. Жълтото око, татуировка и луксин на челото ѝ, засия, след това тя отвори очи и то продължи да пулсира като сърце. Най-сетне угасна.

— Виждам извън времето. И ако това ти изглежда безсмислено, на мен също. Нито е съвършено — това, което виждам. Не съм Оролам. Все пак моите страсти и предразсъдъци могат да оцветят това, което виждам, или тълкуването на това, което виждам… как обличам в думи тези образи, идващи пред окото ми. Кажи ми, Призма, мислиш ли, че милостта е слабост?