Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Браво — заговори им командирът. — Добре се бихте. И по-важното: добре мислихте. Видях някои истински прояви на разум днес, и няколко намека за истински способности. Но днес съм дошъл, за да поставя пред вас по-голямо предизвикателство, отколкото сигурно бихте могли да преодолеете. Няма да ви хареса. На мен не ми харесва, но обстоятелствата го налагат. Ние черногвардейците преценяваме обстоятелствата хладнокръвно. Не се огъваме. И надвиваме.

Всички изведнъж се надигнаха от местата си.

— Както може би вече знаете, черногвардейците бяха въвлечени в бойни действия при падането на Гаристън. Представиха се геройски, както се очакваше. Но и загубите ни бяха тежки. Куршумите не заобикалят храбрия. Черната гвардия винаги е била елитна сила и числеността ни винаги е била малка. Не можем обаче да понесем огромни загуби и въпреки това да осъществяваме мисиите си. Ето защо, вместо във вашия клас да завършат успешно само първите седем и да влязат в редиците ни, ще вземем първите четиринайсет.

Първото чувство беше на облекчение. Четиринайсет места! Тея почти сигурно щеше да влезе!

Последваха няколко радостни възгласи… но дойдоха от учениците, които смятаха, че ще могат да влязат в първите четиринайсет и знаеха, че няма да успеят да стигнат до първите седем. Момчетата, които бяха сигурни, че ще успеят, не изглеждаха толкова доволни.

Железни присви устни.

— Да. Черногвардейците в предишните класове ще ви гледат с пренебрежение. Искам да понесете това като клас. Искам всички от вашите първи четиринайсет да са толкова добри, колкото първите седем в предишните класове. Имаме мисия. Трябват ни черногвардейци, за да я изпълнят. Все пак ще изключа всеки, който не може да се справи с мисията. Също така веднага разширявам възнаграждението на черногвардейците. Ще бъдете елит и ще ви се плаща като на такъв. Ако имате приятели, които са чудесни бойци или имат потенциала да станат такива, окуражете ги да се включат в следващия клас. Оттук насетне ще водим четири класа годишно, не два. Ако съм прав, през следващите години всички ние ще имаме нужда от благонадеждни приятели. Не всички от нас ще се справят с това.

Железни смъкна готрата си. Главата му бе гладко обръсната в знак на траур, а лицето му беше скръбно, но строго.

— Ваши предшественици са загивали в защита на Седемте сатрапии, в защита на Призмата, в защита на Белия. Много хора ще ви гледат и ще виждат във вас деца, но аз ви моля да решите като възрастни. Готов ли си да умреш, може би сам, далече от дома, без никой дори да разбере какъв герой си бил? Не мога дори да ви обещая, че животът или смъртта ви ще донесат победа. Единственото, което мога да ви обещая, е, че докато дишам, докато ви водя, няма да позволя да бъдете похабени напразно. Само това получавате. Това, и братята и сестрите, които виждате около себе си. Ако не искате това, добре. Идете и водете по-добър, по-безопасен живот някъде другаде. Не идвайте утре. Защото утре всичко става по-трудно.

Хвърли готрата си на пода и си тръгна.

Учениците гледаха смълчани след него.

Неколцина изръкопляскаха, но други погледнаха към Круксър. Той изпъна ръката си, с дланта надолу: „Не пляскайте.“ И тогава — понеже десетина ученици показаха почит към Круксър, а той я прие и постъпи добре с нея, — точно тогава Тея осъзна, че Круксър ще е командирът на Черната гвардия един ден.

— Това е война — каза Круксър. — Цветния принц е завладял Аташ. Град Идос вече може би е паднал. И ереста му се разпространява. Твърди се, че клетвите, които даваме пред Хромария, не са обвързващи. Пъклена лъжа. Идете и поговорете със спонсорите си, и разберете кому трябва да сте верни. Не се връщайте, докато не разберете. Не се ли върнете до седмица, отрязани сте. — Младежът се поколеба. — Приемливо ли е това, сър?

Треньор Фиск беше мълчал през цялото време и сега учениците го погледнаха. Той командваше в края на краищата. Фиск кимна.

Круксър мина между струпаните обучаеми. Очите на всички не се откъсваха от него. Той вдигна почтително готрата на Железни, сгъна я грижливо и излезе.

В натежалата тишина другите също напуснаха.

Гавин последва Третото око до една поляна в джунглата, недалече от брега. Гореше огън, който да смекчи вечерната хладина, от клоните на едно дърво джамбу весело грееха фенери — светлината показваше зрелия си розов плод. На земята бяха застлани черги. В средата бе поставена купа с вино и по-голяма купа с фурми, джамбу и други плодове.