Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Защо питаш сега? — рече треньорът. — Защо не попита когато започна?

— Ъъ… всичко беше ново — отвърна момчето. Кип знаеше истината. Момчето беше твърде уплашено, за да попита тогава.

— Някой има ли предположение? — попита треньорът.

— Очилата може да се счупят в тренировка, а струват много скъпо — каза Тея.

— А и стъклото може да ни ослепи, ако се счупи — подхвърли друг.

— Вярно, но това не са най-важните причини — каза треньор Фиск. — Хайде да ви разкажа една историйка. Доколкото знам, е вярна. По време на Призмата Карис Заслепителката на сянката, точно след като самият Луцидоний изобретил и въвел цветните лещи на света, имало един младеж, който приел Илитийската ерес, макар че същото е могло да се случи с всеки друг. Син притеглящ, казвал се Джилиам. Имал сини лещи и никога не ги свалял. Било време на войни, пред които нашите изглеждат нищожни, тъй че никой не го упреквал. Лещите били символ на мощ и на статут, разбира се. Технологията за сътворяването на цветни лещи била позната само на малцина, тъй че да имаш лещи доказвало и че си богат. Джилиам се включвал в много битки, най-често на погрешната страна, но това не е важно. Няколко години по-късно се опитал да убие Заслепителката на сянката. Врязал се лесно през охраната ѝ и се озовал пред самата нея. Тя го сгълчала, че използвал очилата, които му дал собственият ѝ мъж, за да се бие с нея. Укорила го, че ги използва твърде много.

— Но той, разбира се, помислил, че тя шикалкави, и отново се опитал да я убие. Тя дръпнала очилата от лицето му. Денят бил облачен. Нямало синьо, което да притегли, и след няколко мига бил осакатен. Тя го попитала дали е разбрал. Не бил. Вдигнала просто желязно копие и му казала да я спре. Разбира се, било невъзможно. Той се озъртал навсякъде за синьо. Нямало. И тогава, щом тя се доближила, той усетил червените, зелените и жълтите, хлъзнали се в очите му. Бил пълноспектърен полихром, а така и не го знаел. — Треньорът замълча многозначително. — Но след като никога не бил използвал цветовете, не можел да ги владее, не можел да ги подчини на волята си за времето, което имал. И тя го пронизала. Който има уши, да чуе.

Кип се огледа. Някои от новобранците кимаха, сякаш всичко това бе съвсем ясно. Други изглеждаха така, както се чувстваше той.

— Който гледа само през една леща, живее в мрак — промълви Тея и Кип усети, че не си го е измислила току-що. Имаше нещо древно в това.

— Край на въпросите, работа ни чака. По местата! — каза треньор Фиск. И толкова. Никакво обяснение. Фантастично.

Четирийсет и девет, слабичко непохватно момче с криви зъби, предизвика четирийсет и шест, както очакваха всички. Четирийсет и шест беше силно и едро момиче, близо два пъти по-едра от него, но бавна. Ако загубеше, щеше да си загуби бойния знак и възможността да предизвика на двубой тези над нея, тъй че и за двамата срещата беше на живот и смърт.

— Каква ти е стратегията? — попита Тея Кип.

Четирийсет и девет и четирийсет и шест се приближиха до големите колела и всеки завъртя едно. Според това къде щяха да се спрат бързо въртящите се стрелки, щяха да получат различни правила за бой. Беше поредният аспект от порядките на Черната гвардия: никога не знаеш при какви обстоятелства може да ти се наложи да се биеш или с какви оръжия. Може да извадиш късмет или не — и трябва да се справиш с това.

Завъртането на момчето спря на жълто и зелено. Това на момичето — на криваци.

— Какво имаш предвид? — попита Кип, увлечен от ставащото.

Дръпнаха капаци и бойното поле се окъпа в жълта и зелена светлина. Момчето и момичето отидоха до треньор Фиск, който стоеше до малък подиум, натиснаха с пръсти две точки от черен камък и след това им дадоха криваци. Те си отдадоха чест и започнаха да се бият. Бяха непохватни, тъй че дори и Кип можеше да има някакъв шанс срещу тях.

Момичето нападна. Първият ѝ удар изтрещя силно в блокадата на момчето, а следващият ѝ замах я преодоля и го улучи отстрани по главата. То падна тежко, не чак в безсъзнание, но замаяно.

Надигна се на колене и падна отново.

Момичето бе обявено за победител и четирийсет и девет се разплака. Нямаше начин да остане в Черната гвардия. Беше приключил.

— Не го съжалявай — каза Тея. — Изпадането може да го опази да не го убият било следващия месец, било по-натам. Черногвардейци могат да са само най-добрите.

— Някой ще се върне у дома днес заради мен — каза Кип.

Тя го изгледа озадачено.

— Значи нямаш стратегия?