Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Хъм, момче суперхромат. От толкова години — каза магистър Хена. — Много добре. Мини напред.

Отдели останалите от класа, след което отиде отпред и заговори на преминалите.

— Много добре. Момичета… и момче, преместих ви напред, защото сте облагодетелствани от Оролам. Можете да оцените красотите на творението на Оролам по начини, за които останалите от този клас и повечето свят са слепи. Но това означава, че от вас ще се очаква повече. Точно затова ви преместих отпред, а не защото ме интересува какви случайни обстоятелства около раждането ви са ви дали по-добри очи от тези на останалите. Вие наистина имате по-добри очи от останалите, тъй че имате отговорност към Оролам и към мен да използвате тези очи добре. Ясно?

— Да, магистре — отвърнаха в нестроен хор момичетата.

Тя повдигна вежди и ги изгледа над дебелите лещи. Повториха го, този път по-високо. Кип се присъедини към тях, за да не изглежда още по-различен.

— Добре. Сега сметалото. Някой от вас тук да е от Тирея?

— Не? О, момчето, разбира се — продължи тя, щом Кип вдигна ръка. — Тирея, въпреки всички доказателства за обратното, някога е била седалище на велика империя, много преди да дойде Луцидоний. Може би вече е рухвала по времето, когато той е дошъл, или може би той е ускорил пропадането ѝ. Това е за друг курс. Тирейската империя ни е дала няколко дара и няколко проклятия. Единственото, което ме интересува за целите на този курс, е базовата дванайсетична бройна система. Благодарение на Тирея нашият ден е раздробен на две половини от по дванайсет часа и на шейсетминутни часове. Някои от вас, аборнейци и тирейци, може да сте били научени да използвате базовата дванайсетична система в броенето и аритметиката. Ако е така, този курс ще е много, много по-труден за вас. Тази бройна система е нечестива и оттук нататък няма да я използвате. Защо нечестива ли, питате. Защо дори богохулствена? Как може една бройна система да е нечестива? Ами защото как може една бройна система да е основана на дванайсетици? На какво се основава нашата бройна система, някой да каже?

— На десет — каза едно момиче в първия ред.

— Правилно. Защо десет е логично?

Никой не отговори.

— Пръстите — направи се Кип на умник.

— Мислиш, че се шегуваш, но дори глупците може да са прави.

Кип се намръщи.

— Вярно е. Пръстите на ръцете и на краката. Тъй че ако пръстите на ръцете и краката са най-лесният начин да се брои за първобитни същества и идиоти… — погледна Кип, — как така едно общество ще брои на дванайсетична основа?

Кип се намръщи още повече.

Едно момиче отзад вдигна ръка. Магистър Хена я посочи.

— Тирейските богове са имали по шест пръста на ръцете и краката.

— Точно така. Точно затова ще чуете приказки за деца, които имат по шест пръста на ръцете и краката и как в някои кътчета на света ги почитат. Чувал си за такива неща, нали, момче?

— Казвам се Кип и не, никога не съм чувал за подобно нещо.

— Е, в такъв случай може би родителите ти са били особено просветени за Тирея. Или невежи дори за невежеството, предполагам.

Кип отвори уста и бързо я затвори. „Недей, Кип. Няма значение.“ Изведнъж се почувства гладен.

Следващият час мина в учене как да използват сметалото. Четирите топчета на най-долния ред се наричаха „земните глави“, а едното на най-горния ред беше „небесната глава“. Отначало просто брояха, нагоре и надолу, добавяха с едно и изваждаха с едно. После добавяха по две и изваждаха по две, после — по пет.

Някои от учениците явно бяха отегчени от толкова дългото учене. Други, като Кип, се затрудняваха дори с най-основната аритметика. Но децата, които се справяха най-зле, бяха малцината, научени да използват сметалото на дванайсетичната система. Изглеждаха смразени. Всичко, което бяха научили досега, беше погрешно.

Следващата лекция се оказа по-добра. Беше „Свойствата на луксина“, преподавана от илитийски магистър с лице на пор, който се подпираше на бастуна си, докато изреждаше точките. Кип с изненада откри, че половината слушатели не са притеглящи. И че всички непритеглящи са умни и силно мотивирани. Те бяха бъдещите архитекти и строители на Седемте сатрапии. Също като с притеглящите, сатрапите бяха платили обучението на тези момчета и момичета. Някои бяха с връзки — втори и трети синове на благородници, на които трябваше да се даде някакъв начин да се издържат. Но дори те бяха преминали тестове за компетентност, за да ги приемат.

Кип веднага разбра, че на тези деца няма да се налага да се учат на сметалото.