Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Уморени ученици, изкарали утринната смяна, станаха от столовете си и подадоха дебели палта на следващата смяна. Някои измърмориха указания за състоянието на този или онзи механизъм или въже. Някои подмятаха шеги. Кип беше объркан.

Най-сетне ги разпределиха. Кип и Тея облякоха палтата си и седнаха на столове. Имаше шест станции, по двама ученици на станция, два стола, четири пясъчни часовника, четири камбани, едно огромно огледало на станция, което беше по-голямо на ширина от ръста на Кип, и три по-малки огледала.

— Целият Хромарий се върти целодневно така, че винаги да е повече или по-малко пряко срещу слънцето — каза Тея. — Тъй че общо взето трябва само да движим огледалата, докато слънцето се издига. Първо правило: никога не докосвай огледалата с длани. Ако има проблем, викаме шлифовачите. Те са най-добрите на света и се вбесяват, ако намерят отпечатъци на длани по огледалата.

Но колкото и впечатляващи да бяха огледалата и скрипците, не те грабнаха вниманието на Кип. В пода имаше шест дупки — една огромна в центъра, с шест огледала над нея, и други по-малки около нея.

— Светлинни кладенци — каза Тея. — Тъй че притеглящите в кулата под нас винаги да имат на разположение достатъчно светлина, независимо дали са на тъмната страна на кулата или дали е рано, или късно през деня. Надникни от ръба.

Значи всеки екип изпращаше с голямото си огледало светлина към друго голямо огледало над централната дупка, откъдето други огледала отпращаха светлината надолу.

Кип наведе глава над ръба. Стените на дупката бяха отвесни, покрити със сребро, излъскано до огледален блясък… и дупката продължаваше безкрайно надолу. В блясъка на събраната в кладенеца слънчева светлина не можеше дори да види дъното.

Докато гледаше, на около четири етажа надолу част от стената се отвори и в потока светлина изникна огледало, три стъпки широко. Кип видя, че още по-надолу други огледала като него събират светлина, отразена от едно към друго под внимателно изчислени ъгли така, че горните огледала да не затулват светлината от долните.

Кип се отдръпна и преглътна. Беше изумително, гениално… и нямаше никакви перила, които да предпазват обслужващите огледалата да не паднат.

Звън на камбанка го стресна. Тея обърна пясъчния часовник, свързан с камбанката, сграбчи въжето над едно от по-малките странични огледала и дръпна задържащия лост, който измести огледалото под малък ъгъл.

По-малките огледала отпращаха светлина към по-малките дупки.

— Специални лаборатории или полихроми, или „цветни камери“ — отвърна Тея на неизречения въпрос на Кип. — Частните светлинни кладенци във всяка кула не са много, тъй че трябва да си доста важна особа, за да получиш свой. Но нашата работа е много проста. След като свикнеш с нея, разбира се. Не коригираме нищо. Правят го робите на огледалата — всяка сутрин на разсъмване настройват всичко, а след това ние просто движим въжетата всеки път, когато звънне камбанка. В екипите сме по двама, за да стоим будни и в случай, че трябва да отворим прозорците, и за зенитното превключване.

— Да де. Зенитното превключване — измърмори Кип. Представа нямаше за какво му говори.

Отначало работата изглеждаше сложна, но много скоро Тея го остави да дърпа лостовете и да обръща пясъчните часовници.

— Някой падал ли е някога в дупките? — попита Кип.

— Едно момче пропадна в един от по-малките светлинни кладенци миналата година. Летя четири етажа до огледалото на Сините. Счупи си гръбнака. Живя шест месеца. Казват, че преди няколко години едни момчета се сбили тука и едното бутнало другото в големия кладенец. Умряло веднага. Убиецът се кълнял, че било случайно. Не му повярвали.

— Какво му направиха? — попита Кип.

— Блясъкът на Оролам.

Изражението му говореше красноречиво: „Нямам представа за какво ми говориш.“

— Има един стълб в основата на моста на Големи Яспис. Знаеш какво са Хилядата звезди, нали?

Огледалните кули.

— Да.

— Добре. Всички онези огледала, плюс всички огледала на кулите на Хромария, се фокусират в тази единствена точка. Поставят осъдения на фокуса по обед. Притеглящият може да избира. Можеш да се опечеш до смърт като мравка под стъкло или можеш да притеглиш. Ако притеглиш е все едно да изтласкаш твърде много вода през сламка. Пръскаш се.

— Това е… неописуемо ужасно.

— Така трябва. Хайде, време е за лекция. Смяташ ли, че днес ще можеш да се справиш без произшествие?

Кип се намръщи. Не искаше да сменят темата.