Брент Уийкс - Заслепяващият нож

„Би трябвало да ида там. Да ида и да седна с тях, да ги обезоръжа с непринуден разговор, да се престоря, че не се е случило нищо, но да утвърдя правото си да седя с най-коравите момчета в класа.“

Но не намери в себе си нужната дързост.

Чак сега осъзна, че тази сутрин не го следва никакъв черногвардеец. Огледа редиците ученици, маси, храна, слуги и роби. Никакви черногвардейци, никъде. По някаква причина това за един дъх изби малката колеблива самоувереност, която имаше. Бяха видели какво беше направил. Бяха решили, че не си струва да го пазят.

След това видя няколко хлапета, които позна: момчето със странните очила, което седеше зад него в класа вчера, и още няколко от тренировъчния клас на Черната гвардия. Бяха отхвърлените — разбра го веднага. Бяха непохватните, интелигентните, грозните, с онези млади и обещаващи надежди за Черната гвардия, които бяха обречени да се провалят рано, които просто се опитваха да влязат от някаква суетна надежда, тяхна или на господарите им. На масата им имаше празни места, разбира се, както и около тях — все едно бяха заразни. Кип тръгна натам.

— Можеш ли да четеш? — попита момчето, когато се приближи. Очилата му с пантите в момента имаха една спусната синя и една жълта леща.

Кип се поколеба. Не го ли искаха?

— Мм, да?

— Трябва да ходиш на уроци, ако не можеш. Ако можеш, трябва да провериш разписанието. Чакай, ти… о, разбира се, че можеш да четеш. Каза на магистър Кадах да иде да се препарира.

— Наистина ли? — попита едно грозничко момиче.

Кип я пренебрегна и започна да нагъва лакомо храната си.

— Защо сядаш с нас?

— Изглеждате по-мили от тях — отвърна Кип и кимна към момчетата с Елио. — Искате да се махна ли?

Те се спогледаха. Свиха рамене.

— Не — отвърна момчето с очилата.

— Е, и как се казвате? — попита Кип.

Очилаткото посочи гърдите си.

— Аз съм Бен-хадад. — Посочи грозничкото момиче. — Тизири. — После едно дългуресто момче с опадали зъби. — Това е Ейрас, а…

Прекъсна ги момичешки глас:

— Ей, чухте ли за Елио, как онзи новият го… — Млъкна, като видя Кип.

— А това е Адрастея. За по-кратко Тея.

— Вече се запознахме — каза сухо Кип.

Тея отвори уста, но замълча и седна съкрушено.

— Аз не съм чул — каза Ейрас. — Какво, кой нов? Какво е станало?

— Ейрас… — изръмжа Тея през стиснати зъби.

— Какво? Били ли са се? — попита Ейрас.

— Не знам дали бих го нарекъл бой — каза Кип.

— Ти? Ти си се бил? С Елио? — попита Ейрас.

— Счупил си му ръката на три места — каза Адрастея… Тея?

— Нима? — попита Кип.

— Чакай, счупил си ръката на Елио? — попита Бен-хадад. — Мразя го тоя тип.

— Така ли си нарани ръката? — попита Тизири. Имаше родилен белег на лявата половина на лицето. Носеше къдравата си коса над него в опит да го скрие, но беше напразно усилие.

Кип погледна превързаната си ръка. Трябваше уж да ѝ слага нова лапа всеки ден. Тази сутрин беше забравил. Не знаеше дори дали ще може да намери лазарета.

— Не. Ъъ, това… Бутнаха ме в един огън.

— Чакай, чакай. Трябва да започнеш отначало — каза Бен-хадад. — Ейрас! Престани да зяпаш натам, че ще разберат за какво си говорим…

Ейрас, Тея, Тизири и Кип се обърнаха към масата на Елио едновременно… и видяха, че приятелите на Елио също са зяпнали към тях.

Бен-хадад потърка мъха по брадичката си и измърмори:

— Безнадеждно е. — Перна с пръст лещите на очилата си нагоре и впи очи в Кип, едното му око бе малко по-голямо от другото. Кип беше чувал за лещи, които коригират лошото зрение, но никога не беше виждал такива. Беше изнервящо. — Е — каза Бен-хадад. — Хайде, разправяй.

— За Елио ли? Дойде и ме удари няколко пъти и аз го шибнах в носа.

Четиримата зачакаха.

Кип гребна поредната лъжица овесена каша.

— Най-лошият разказвач на истории. Изобщо — каза Тея.

— Ударил си го в носа толкова силно, че ръката му се е счупила на три места? — подкани го Бен-хадад.

— Виж, не беше кой знае какво — каза Кип. — Всъщност бях уплашен и знаех, че ще ме удари, тъй че… разбираш, нали? Ударих го пръв. Малко се паникьосах.

— И му счупи ръката? — попита Тея.

Кип сви рамене.

— Той каза, че ще ме убие.

Израженията им се колебаеха между съмнение и пълно изумление.

Кип реши да го смекчи с малко хумор.

— Имам само една здрава ръка. Ако ми скочи сега, ще сме наравно.

Не беше смешно.

— Проклятие — каза Ейрас. — Видях те на пробите, но нямах представа, че си толкова добър.

— Не приличаш на гадняр — каза Бен-хадад. — Но това, предполагам, доказва, че си Гайл.