Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Гавин? Благодаря ти — каза Карис.

Гавин се изпика. Беше достатъчно благоразумен да си замълчи, а и да не се засмее, че се бе оказал прав. Покашля се.

— Значи смяташ, че това Трето око ще дойде днес?

— Обзалагам се. — Гласът ѝ изведнъж прозвуча напрегнато и той чу как ударникът на пистолета ѝ изщрака.

— Може и да не го знаете сега, но този курс ще е най-важният, който някои от вас изобщо ще изучават — каза магистър Хена. Беше невероятно висока и невероятно кльощава, с лоша стойка, лоши зъби и дебели коригиращи безцветни лещи, от които едното ѝ око изглеждаше по-голямо от другото. — За повечето от вас, момчета, това ще е единственият път, в който ще вкусите величието да сътворяваш реални структури с луксин, тъй че ще е уместно да внимавате, за да знаете какво правят жените, за които работите. Ако сте добри в това, може да ви се позволи да правите аритметиката, разбира се, тъй че голяма част от този клас ще трябва да се примири с определено шаблонната задача да изучи сметалото и уменията на чертането. Инженерството е знание. Строителството е изкуство. Всеки може да върши първото, второто е запазено за най-добрите жени.

Едно от момчетата вдигна ръка намръщено и тя му кимна да зададе въпроса си.

— Магистър Хена, защо ние не можем да строим?

— Защото само на суперхромати се позволява да строят с луксин. Вашите очи, момчета, са несъвършени. В някои приложения можете да компенсирате дефектното притегляне с достатъчно воля и достатъчно пилеене на луксин над проблема. Но не и в структура, на която хората трябва да разчитат. Само на жени и само на жени суперхромати се позволява да строят. Не си заслужава риска това да се доверява на мъж.

— Но защо, магистър Хена? Защо ние не можем да притегляме толкова добре? — попита момчето. Прозвуча плачливо. Дори за Кип, който също смяташе, че е нечестно.

— Не ме интересува — тросна се магистър Хена. — Попитай луксиат или някой от учителите ви по теология. За днес ще изолирам суперхроматите. Да, знам, че вече сте изпитани по това, но един инженер не се доверява, един инженер проверява. Ако нещо не може да се докаже, значи не е реално. На плочата пред вас има седем пръчки от луксин. Само на едно място на тези пръчки луксинът е притеглен съвършено. Отбележете под това място с тебешира си. Ще обиколя да проверя работата ви и суперхроматите ще се преместят в предната част на класната стая.

Кип погледна пръчките луксин и взе тебешира. Знаеше, че губи, ако се справи, и губи — ако не го направи. Беше суперхромат и момче. Сбъркан. Влизането във вътрешната група изобщо нямаше да му помогне, защото нито едно от момчетата нямаше да е в нея с него. Щяха да го намразят, че е с момичетата, а момичетата също нямаше да се отнасят с него като със свой. Щеше да е различен и в двата случая.

А тъй като магистър Хена бе видяла резултатите от предишните проверки, ако не го направеше, щеше да го попита дали не се е провалил нарочно. Не изглеждаше от типа хора, които щяха да си помислят, че „Да си момче суперхромат е прекалено смущаващо“ е приемлив отговор.

Направи отметките си. Беше лесно. Из стаята момчета и момичета присвиваха очи, оглеждаха пръчките под различни ъгли, вдигаха ги срещу светлината. Кип изведнъж съжали момичетата, които се провалиха. Едно беше момчетата да не успеят. Никой не очакваше да минат. Но половината момичета минаха. Броят бе достатъчно голям, та провалът да е притеснителен. Да се провалят означаваше, че са като момчетата. Означаваше, че са второкласни притеглящи. Виждаше колко мъчително е това за тях.

— Това не е изпит, който можеш да издържиш, като са постараеш повече — каза магистър Хена. — Или виждаш разликите, или не. Провал е, но не е нещо лично. Нищо не можеш да направиш, за да го минеш. Или си роден благословен, или не си. Оставете тебеширите.

„Или си роден благословен, или не си? Благодаря. Колко по-добре изглежда така.“

Магистър Хена тръгна из стаята. Заразмества енергично учениците:

— Ти отпред, ти — отпред. Ти стой тук. Ти тук! Стой си на мястото. — Мина зад Кип. — Стой… ммм…

Погледна плочата му, а после плочите на съседите му. Проверяваше дали не е измамил, дали не е взел верните отговори от истински суперхромат.

Явно не беше чула за него. Страхотно.

— Направи теста на момчето до теб — заповяда му магистър Хена.

Кип се намръщи. Усещаше погледите на класа върху себе си. Взе тебешира си и бързо отбеляза местата на плочата на момчето — разбира се, всички отметки на другото момче бяха погрешни.