Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Само че упражненията днес бяха съвсем елементарни. Листове син луксин, стъпка на стъпка големина и един палец дебелина, бяха поставени на опори и в центъра се добавяха тежести, докато листът се счупи. Същото се правеше със зелено и притеглено от суперхромат жълто.

След това магистър Атагамо накара учениците, способни да го направят, да притеглят свои листове син луксин. Изпробва всеки. Всички се счупиха от много по-малки тежести — особено на момчетата.

— По-късно ще ви накарам да запомните теоретично най-слабия луксин, който все пак ще се задържи плътен, за да знаете пълния си обхват. Засега имайте предвид, че установяваме максималните сили. Луксините, с които трябва да работим, са притеглени от суперхромат. Вашият луксин ще е по-слаб от това. Момчета, вашият обикновено ще бъде много по-слаб.

След това асистентите на магистър Атагамо поставиха една измерителна тръба на везна и той нулира везната и напълни тръбата с вода. Кип забеляза, че всички ученици си записват най-подробно всичко.

Теглото на водата в тръбата беше седем, основната мерна единица за тежест. Разбира се, това беше твърде голяма тежест, за да е полезна за измерване на малки неща, тъй че се раздробяваше на седемтини: една седма част от седем. Кип тежеше двайсет и девет седемтини или четири седмици и една седемтина; обикновено се казваше „четири седмици и една“.

Но учителите не бяха приключили. Изляха водата от тръбата и накараха трима свръхвиолетови притеглящи да я напълнят със свръхвиолетов луксин. В този момент Кип сериозно се затрудни — те измерваха всичко! Когато разпечатаха свръхвиолета и той се разпадна на фина като перце, почти невидима прах, го събраха в малка чашка и я измериха. Всичко, което можеше да се определи количествено, се измерваше.

Известно време, също като другите ученици, Кип просто записваше числата, без да разбира защо. След това ги накараха да съберат теглата на всички цветове. Учениците, които вече бяха усвоили добре сметалото, го направиха бързо. Кип едва беше събрал първите две числа, преди те да приключат.

Магистър Атагамо каза:

— Сега извадете теглото на зеления луксин от цялата сума и добавете теглото на дребна жена, да кажем единайсет седемтини.

Четири момичета — всичките непритеглящи — получиха резултата още щом учителят спря да говори. Кип беше изумен.

— Чудесно — каза магистърът. — А сега един практически пример. Вие сте притеглящ на синьо, който поддържа противотежестите за асансьора в една от кулите. Пристига делегация. Една от противотежестите обаче се счупва на две. Направена е от желязо и тежи трийсет и шест седемтини. Колко син луксин ще трябва да притеглите, за да замените противотежестта? Ако вашата противотежест е с повече от три седмици по-тежка от първоначалната, когато се събере с тежестта на делегацията, скрипецът ще се счупи и всички ще загинат. Когато получите отговора си, елате и ми го покажете. Заради примера ни ще приемем, че делегацията идва от родната ви сатрапия и ако не поправите асансьора, докато те пристигнат, ще ги посрамите и ще загубите спонсорството им. Тъй че имате трийсет минути, за да получите решението си. Ако получите отговора бързо, можете да напуснете и останалата част от предобеда сте свободни. Ако не можете, ще получите слаба оценка за днес.

Другите ученици веднага се заловиха за работа, а Кип разбра, че лесният отговор е невъзможен. Не можеше просто да събере два цели блока син луксин, защото така противотежестта щеше да стане прекалено тежка. Аритметиката тук бе да се намери точният частичен обем син луксин, който щеше да му трябва, за да направи нова противотежест.

Най-добрите момичета и момчета вече тракаха с топчетата на сметалата си. Кип не беше толкова добър със сметалото. Така и не успяваше да се справи навреме. Не знаеше как да пресмята дроби. Можеше да работи през цялото време и пак да не… О!

„Нямаш нищо за губене, нали, тъпчо?“

Драсна нещо на листа си, стана и отиде до писалището на магистъра.

Учителят го изгледа търпеливо, все едно беше ученик, който не е разбрал въпроса и е дошъл да попита за уточняване. Кип вдигна листа.

Беше нарисувал набързо ръкав от син луксин, който да загърне оригиналната тежест и да задържи счупените половини.

— Ти си незаконното дете на Гайл, нали?

— Да, магистре.

— Личи си. Онези момчета също мамеха великолепно.

Кип преглътна. Останалите от класа спряха да работят, щом чуха „мамеха“.

— Вие ли сте ги учили, сър?