Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Железни го усети веднага, толкова горещ и остър бе споменът.

— Ужас, но и възбуда също така. Има нещо възбуждащо в това да знаеш, че си тласнал живота си до една от повратните му точки. Лудост е.

Железни мълчеше.

— Погледнах съпруга си. Не можех да повярвам в това, което виждах. Всички останали гледаха младия Варигари. Съпругът ми гледаше всички останали. А аз осъзнах няколко неща едновременно. — Закашля се в носната си кърпа и я погледна. — Все се притеснявам, че ще започна да храча кръв някой ден. Все още не, благодаря на Оролам.

Усмихна се, за да облекчи тревогата му, и продължи:

— Първо, за младежа: малкото състояние, което беше загубил, не беше малко състояние за него, а малкият замък, който беше заложил, беше навярно последното нещо, което притежаваше фамилията му. За него това не беше урок. Беше разорение. Второ, съпругът ми не беше посредствен играч. Имаше печелившата ръка и разполагаше с богатството, което да рискува, за да я изиграе. Беше експерт, но експерт, който се старае да печели рядко, защото беше открил нещо, което бе по-ценно за него от това да печели малки състояния и да се прочуе като голям играч на Девет крале. Това, което всъщност правеше всеки път, когато играеше, беше да взима мярката на тези, с които играе. Да открива не просто особеностите им, а как реагират на прищевките на съдбата. Алчен ли беше този сатрап? Беше ли този Цвят толкова съсредоточен върху един противник, че да пренебрегне истинската заплаха? Беше ли онзи по-умен, отколкото знаеха другите?

Страшно, да си представи човек Бялата в брачна двойка с мъж, също толкова умен като нея.

Тя замълча.

— И? — попита Железни.

— И?

— Тук някъде има урок — каза Железни.

— Нима? — рече тя, но очите ѝ блеснаха. — Толкова съм стара.

— Познавам ви твърде добре, за да си помисля, че умът ви е отслабнал.

Тя се усмихна.

— Когато на масата са големите залози, командире, добре е човек да знае кой от героите е в тази малка драма.

Проблемът с това да си обкръжен от гениални хора: очакват умът ти да е също толкова гъвкав като техния. Железни нямаше представа за какво му говори. Рано или късно щеше да го схване, както винаги, но трябваше най-напред да поразмишлява.

— Ако позволите, милейди?

— Моля.

— Играл ли е някога лорд Раткор срещу лукслорд Андрос Гайл?

Тя се изкикоти.

— Предполагам, че зависи какво имаш предвид. Девет крале? Никога. Достатъчно благоразумен беше. Не играеш срещу онези, от които можеш само да загубиш. Виждала съм как играе Андрос. Използва купчините си злато като тояга. Няма елегантна загуба на малко злато срещу Андрос. Срещу него има голяма печалба или по-голяма загуба. За съпруга ми да играе срещу Андрос означаваше да загуби състояние или да загуби цялата цел на игрите си, като издаде колко е умел.

— А ако не питах за Девет крале? — попита Железни. Точно за това бе попитал, но тя очевидно имаше намерение да му каже нещо повече.

Старата дама се усмихна и той изпита задоволство, че ѝ служи. Да си командир на Черната гвардия означаваше да си готов да дадеш живота си за тези, които защитаваш, независимо от чувствата ти. Но за тази жена, колкото и да беше крехка и колкото и малко дни живот да ѝ оставаха, Железни щеше да даде живота си с радост.

— Ще кажа само това — каза тя. — Андрос Гайл не е Белия и това го гложди дълбоко.

Но Бялата беше избрана чрез жребий. Самият Оролам беше задвижил волята си през това.

Но ако Андрос Гайл бе мислил, че да стане Белия е било съвсем достъпна за него победа, може би го е мислил, защото наистина е била достъпна. Разбира се, покваряването на избора на Белия или Бялата беше еретично — още по-лошо, атеистично. Железни не можеше да го проумее.

Следващият извод — че лорд Раткор е попречил на Андрос Гайл, като е направил така, че да бъде избрана жена му Орея — беше още по-лош. Ако изборът на Бял или Бяла беше покварен от машинациите на хора, правеше ли го това недействителен? Как можеше Оролам да търпи такова нещо?

И все пак Бялата беше свята жена, добра жена. Може би не беше замесена или не беше знаела, или го беше разбрала едва след много години. И какво да направи? Да абдикира, защото над избора ѝ е имало някакво петно на поквара, което никой друг не е забелязал и за което дори тя самата не е знаела? Може би това би донесло по-голямо дискредитиране на Хромария, отколкото ако просто се пренебрегне.

Но всичко това разклати вярата на Железни. Какво беше казал Гавин на кораба? Някаква шега за това да бъдеш избран от Оролам… шега, която имаше смисъл само ако не вярваш, че Оролам наистина избира.