Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Кип неволно се озърна към Тея. Тя беше пребледняла, но бе вирнала упорито брадичка.

— Седемте цвята са във волята на Оролам — заяви магистър Кадах. — Седемте са силни. Това знаем. Ако искате дебати петата година, ще изчакате петата година.

Кип настигна Тея на път за упражненията на Черната гвардия.

— Какво стана всъщност?

Тя не отговори. Не го и погледна.

Стигнаха до асансьора и трябваше да почакат, а Кип си помисли, че няма да му отговори, че по някакъв начин се е държал грубо, без да го разбере. Трябваше да подхване разговор за нещо друго, но не можа да измисли нищо.

— Знаеш ли как си станал суперхромат? — каза тя тихо.

— Прищявка на природата. — Макар че освен дето го правеше различен, беше чисто предимство, доколкото знаеше, без недостатъци. — А ти как го разбра? — Нямаше я в класа по инженерство.

— Тук всички знаят всичко за всички, Кип, особено за новите деца. Особено когато новото момче има дядо, който е Цвят… или баща, който е Призмата.

О!

— Все едно — рече тя и нагласи шала на главата си, за да стегне косата ѝ назад, все още без да го поглежда. — Аз съм субхромат. Сляпа за цветовете. Случва се рядко за момичетата, както суперхромията за момчетата, тъй че и аз съм рядкост като теб, но ти си рядкост по добрия начин.

— Но… но как действа това?

— Червените и зелените изглеждат едни и същи за мен. Понякога се старая наистина упорито и се убеждавам, че мога да ги различа. Но не мога. — Изчерви се, все едно не беше възнамерявала да каже толкова много. — Асансьорът ни.

— Но какво общо има това с тайните цветове?

— Нищо.

— А какво са тайните цветове?

Тя го изгледа твърдо.

— Асансьорът дойде, Кип.

— Притегляш ли някой от…

— Кип!

Качиха се. За противотежестите се грижеше по-възрастен ученик. Не позволяваха на първокурсници да работят на асансьора — твърде много нещастни случаи имало.

Не звучеше успокоително.

— Е, докато ние се опитваме да влезем в Черната гвардия, какво правят всички останали? — попита Кип.

— Работят — отвърна Тея. — А щом приключат, има практикум до вечерята. После — друг работен период, през ден. През останалите дни възлагат четене. Теория на цветовете, механика, рисуване, религия, аритметика, жития на светци, политика, биографии на сатрапи, такива неща. Има много работа в поддържането на Хромария и казват, че за нас е добре да знаем какво представлява всичката тази работа, тъй че когато я поемем един ден, да я знаем цялата.

— Какви други видове работа има?

— За безцветни ли? Главно чистене. Всеки под, всеки прозорец, всяко учебно огледало. Ако извадиш лош късмет или те накажат, те пращат в клозетите или в конюшните, или в кухните. Ако по-големите ученици са заети, помагаме в работите, които изискват повече умение или са повече физически натоварващи: вдигане на противотежестите и носене на вода, поддръжка на големите огледала, връщане на книгите на магистрите в библиотеките. Богатите ученици или онези, които имат по-щедри спонсори, могат да доведат роби, които да вършат работата им. Или да наемат слуги или бедни ученици.

„Като теб — осъзна Кип. — Но не като мен, вече не.“ Един Гайл определено би влязъл в категорията на богатите.

— Скоро ще започнат да те наобикалят спонсори, Кип. Просто се постарай да не се продадеш евтино. Ще се държат уж като твои приятели, но в крайна сметка ти изобщо не ги интересуваш. Те са просто съгледвачи и им се плаща от разликата между това, което спонсорът е готов да плати, и това, което притеглящият е готов да вземе.

Излязоха от кулата на Призмата на слънчева светлина и Кип каза:

— Но на мен няма да ми се наложи да се притеснявам за спонсор, нали? В смисъл, мислех, че баща ми ще плати всичко.

Тя го изгледа.

— За какво говориш?

Кип вдигна объркано ръце.

— Вече ти казах, че съм Гайл. В смисъл, незаконен, но баща ми ме е признал.

Тя го зяпна.

— Искаш да кажеш, че не знаеш? Мислех, че точно затова дойде днес и седна с отхвърлените.

— За какво говориш? — Гърлото му изведнъж пресъхна.

— Андрос Гайл те е отхвърлил. А той е Червения. Думата му е закон. Точно затова нямаш вече черногвардейски ескорт. Точно затова трябва да работиш като всички нас. Точно затова магистър Кадах се държи така с теб. Вече си като всички останали, Кип. Само с малко повече талант. И с много повече врагове. Вече не си Гайл.

Необяснимо защо Кип се разсмя. Това беше най-добрата новина, която бе чувал от седмици.