Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Тя се разсмя.

— Това отива направо при спонсора ми!

Беше прелестна. Проклятие, колко беше хубава! Усмивката ѝ го прониза в гърдите и размъти онова глупаво, ужасно, нелепо място, което имаше там Лив. Кип въздъхна.

— Знам, че се държиш мило с мен само защото така ти наредиха, но те харесвам.

Нещо в очите ѝ умря. Тя извърна поглед настрани. Кип видя как вълна от чувства се надигна на устните ѝ — преминаха през четири изражения за секунда. Тя примига рязко, изправи се и си тръгна.

„Е, Кип, миличкият ми, как беше първият ти ден?

Накарах учителя си да ме намрази. Един старец ми удари шамар и ме наби малко момиче. Казах на класа си, че си била курва. Унищожих нечия мечта за влизане в Черната гвардия. И разплаках едно хубаво момиче. Иначе беше страхотно!

И ръката ме боли.“

Притисна я върху масата и се опита да я раздвижи, както уж трябваше да прави непрекъснато. Отне му дъха. Спря мигновено. Задъхан. Трябваше да се съсредоточи, за да не позволи на сълзите да избият.

Стана и излезе от трапезарията. Черногвардеецът му го последва. Беше висок и слаб, ирисите му плуваха в червено зад червените очила с четвъртити лещи, с пистолет, затъкнат зад гърба, атаган на едното бедро, кейтар на другото. Не беше от черногвардейците, дошли от Тирея.

Още дори не се беше стъмнило, но Кип отиде в спалните. Беше му все едно. Рухна на леглото си, без дори да издърпа одеялото, за да се завие. Беше свършил.

Но денят все още не беше свършил с него.

Нещо го смушка.

— Какво правиш в леглото ми? — попита ядосан глас.

„Нима?“

Кип дори не отвори очи.

— Пърдя в него, за да ти го стопля.

— Разкарай се. — Този път онова нещо го убоде в рамото. Не го заболя много. Кип наблюдаваше с присвити очи, видя движението и се стегна за него. — Аз искам да спя в това легло тази нощ.

— Малко е тесничко, но предполагам, че можем да се сгушим — каза Кип и се надигна.

Кавгаджията беше едър, но отпуснат на вид. От онези момчета, които добиват ръста и теглото си рано и всъщност не забелязват кога всички останали са ги догонили.

— Разкарай се от леглото ми, шишко — настоя побойникът.

Кип разтърка очи. Другите момчета в спалното наблюдаваха; преструваха се, че си приготвят леглата и събличат туниките си.

— Проблемът на побойника — каза Кип. — Никога не знаеш колко кораво е новото момче. Бас слагам, че те плаши малко, нали?

— Какво? Разкарай се, дебелак!

Кип се надигна уморено. Побойникът беше с късо подстригана кафява коса, масивна челюст, голям нос, едро месесто тяло.

— Смяташ, че никога не съм виждал побойник ли? Че никога не са ме тормозили? И двамата знаем как става. Аз ще кажа например: „Не ме удряй.“ А после, понеже ти си побойник, ще трябва да ме удариш. А след това…

„Или пък мога да прескоча цялата тази глупост.“

Кип замахна с юмрук към носа на побойника с цялата си сила… и дори го улучи. Изпращя крайно задоволително. Побойникът падна на пода, зашеметен. Кръвта му придаде мустаците и брадата, които възрастта още не му беше дала.

— Как се казваш? — попита Кип момчето в краката си.

— Елио — изфъфли то със запушен нос и все още зашеметено. Надигна се на четири крака, или по-скоро на три, понеже едната му ръка бе заета.

— Елио ли?

Елио понечи да се изправи.

— Ще те убия, жалък дребен…

Бойните порядки диктуваха Кип да го остави да стане, преди да се сбият.

Кип го шибна с юмрук в лицето и го просна по очи на пода. Скочи върху него, изкара му дъха и стисна ръката му за китката. Седна отгоре му.

Изведнъж стана хладен и сдържан.

— Ще ти скъсам задника от бой, повръщня малка. Ще те накарам да съжалиш за деня, в който си се родил. — Явно се беше съвзел от стъписването си значи. — Пусни ми ръката!

Елио се дръпна рязко и се опита да отхвърли Кип, но Кип просто изви напред, докато момчето не изрева и не спря да се бори. Кип познаваше хватките за китката добре, въпреки че винаги се беше оказвал от другата страна. У дома Овенир често натискаше лицето му в земята и го караше да се разреве, разгневен и унизен. Караше го да целува прахта и да казва гадни неща за негово забавление, преди да го остави да се вдигне.

Побойникът не спря.

— Ще те убия, дебело малко копеленце. Не можеш да ме държиш вечно и само да се измъкна, ще трябва да си пазиш гърба. Другия път няма да се отървеш с едно ахмашко забиване.

Кип изведнъж осъзна, че е яхнал тигър. Тук нямаше спечелване. Беше в силна позиция, тъй че щеше да изглежда лошият, ако я използваше в свое предимство. Нормалният ход на нещата беше да даде на Елио ултиматум — нещо като: „Извини се!“, или нещо също толкова глупаво. Елио щеше да откаже и Кип щеше да е уязвен. Ако го оставеше да стане, Елио щеше да опита пак утре… и сигурно щеше да го размаже от бой. Ако продължеше да го изтезава и му изкълчеше ръката, поражението нямаше да е трайно, но много от момчетата нямаше да знаят това и дори Елио да се предадеше, Кип щеше да изглежда като жестоко копеле за всеки в спалното. Или още по-лошо, някой щеше да се намеси преди Елио да се е предал и Кип щеше да изглежда жесток и слаб.