Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Кип преглътна.

Адрастея също не изглеждаше ужасно доволен, че ще се бие с Кип. От всички бойци само той не носеше лента, показваща кой цвят притегля.

Имаше права, дълга до раменете коса, вързана отзад със златно шалче. Аташийска кожа и изумително сини очи. Нисък и слаб, но облечен в безформена риза и торбести гащи. Изглеждаше някъде на тринайсет. Странна прическа, но пък и Кип не беше светски човек. Може би дългата коса беше на мода сега. Странно име също така и доста пълни устни.

— О! Ти си момиче! — възкликна Кип. Думите сами се изплъзнаха от езика му.

Класът задюдюка. Железни се почеса по тила.

Кип не се беше опитал да обиди Адрастея, но успя. Неприятно.

— Никаква милост, дебелако — каза Адрастея. Кип вече беше сигурен, че е на неговата възраст. Петнайсет, може би шестнайсет, дребничка, слаба. Хубавичка, но не чак красавица.

Надяваше се поне да не го смаже.

— Готови — каза треньор Фиск. — Същите правила като преди… и никакво налагане на воля. Това не би трябвало да е проблем за теб, Тея, нали?

Адрастея погледна с гримаса треньора. После се обърна към Кип и го удостои с много пренебрежителен поклон.

Кип върна поклона.

— Съжалявам, не исках да…

— Спести си го, Лой Гайл — прекъсна го тя.

Няколко от учениците се изсмяха.

— О, схванах. Ревнуваш, защото имам по-големи цици от твоите — каза Кип. Прикри жегналото го самоунижение със снизходителна усмивка.

— Мога да си те представя гол — подхвърли тя. — И не завиждам. — Изсумтя с отвращение.

„А?“

Но не му остана време да помисли какво точно има предвид Тея, защото тя го нападна.

Не беше в стойка „готовност за бой“, защото изобщо не беше готов, точка. Най-малкото за стъпалото ѝ, което излетя от пода към слепоочието му за едно мигване на окото.

Каква гъвкавост! Какво изящество!

Какво изумително усещане, когато от лицето му плисна кръв!

Кип вече гледаше странично на света. Лежеше на пода, без да е проумял цялата част с падането. Както винаги, когато изядеше бой, направи бърза оценка. Точно колко зле беше? Не чак толкова зле. Беше си прехапал бузата и езика, по дяволите, но общо взето беше паднал заради изненадата.

Когато едно момиченце те изрита в тъпата глава, така става.

Тя се появи в полезрението му, все още в бойна стойка, близо до главата му. Проснат по гръб, той я попита:

— Само това ли можеш?

Това я ядоса и тя пристъпи към него.

Кип се претъркаля бързо към нея, с надеждата да я хване за краката и да я спъне.

Тя опита да го прескочи, но Кип сграбчи едното ѝ стъпало и я дръпна.

Адрастея задраска като котка и се заизвива, но не можа да се измъкне. Тупна силно на една страна и изписка.

Кип опита да я затисне… можеше да използва тежестта си, за да спечели някак.

Беше почти върху нея, когато малкото ѝ юмруче го улучи точно в гърлото. Кип се закашля и рухна.

След миг лежеше по очи на пода, а тя беше отгоре му, едната ѝ ръка бе увита около врата му.

Някой викаше, но Кип чуваше само рева на кръвта в ушите си.

А после Адрастея го пусна и той видя как стъпалата ѝ ритат във въздуха — Железни я бе вдигнал от него с една ръка и я държеше като коте.

— Казах, СТИГА! — изрева той и я пусна да стъпи на земята.

Стъписана, Адрастея се смълча. После клюмна. Всички в класа се бяха отдръпнали, ококорени и притихнали.

— Кип! — изрева Железни.

Кип преглътна.

— Да, сър?

Надигна се с усилие и се обърна към Железни.

— Всички новобранци си имат партньор. Ти току-що намери своя.

На вечеря Кип си взе храната и седна сам в края на една от дългите маси. Не могат да те отхвърлят, ако не се опитваш да се вместиш.

Адрастея дойде, седна срещу него и каза:

— От мен се очаква да те шпионирам.

— Мм, хубава ли е наденицата?

— Не е лоша. Трябва да видиш какво получават пълните черногвардейци.

— Добре де, хубава ли е? — повтори Кип.

— Фантастична — отвърна тя. — Сериозно говоря.

— Ти май обичаш да си хапваш, а? — попита Кип.

— Имах предвид шпионирането, умнико.

— Знам. — „Умник“? След няколкото прекарани дни с моряци и войници беше забавно да чуе някой да говори със сарказъм.

— О. — Тя се изчерви. Наведе поглед към храната си.

— Защо някой ще иска да ме шпионира? — попита Кип.

— Защото си Гайл. — Тя сви рамене, все едно това обясняваше всичко. Е, сигурно го обясняваше.

— А за кого шпионираш?

— За спонсора ми, разбира се.

— Е, досетих се. — Кип нямаше представа. — Но кой е спонсорът ти?