Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Кип нямаше представа колко дълго е бил в несвяст. Примига. Явно не беше кой знае колко дълго — всички все още стояха наоколо.

— Една загуба — каза Железни. — Имаш десет секунди до следващия рунд.

Кип се изправи с усилие. Няколко съученици тупаха Круксър по гърба и го поздравяваха за спечелената без никакво усилие победа. Кип не можеше да намери в себе си никакво лошо чувство към момчето. Беше го победил без злоба и без да му причини ненужна болка.

Второто момче беше набито и синеоко като Кип, може би само наполовина париец, защото кожата му не беше много по-тъмна от тази на Кип. Поклони му се. Кип отвърна на поклона, зачуден каква ли нова болка му предстои да изтърпи.

Двамата с Номер две закръжиха един срещу друг предпазливо, но момчето непрекъснато поглеждаше нагоре и настрани от Кип. Отначало Кип не разбра защо, но след това видя очите му. Имаше малки синкави резки, които се появяваха и изчезваха в бялото. И надолу, в тялото му. Събираха се в юмруците му. Ако момчето не беше толкова светлокожо, Кип изобщо нямаше да го забележи. Това беше един от недостатъците на по-светлокожите. Точно затова уж Черната гвардия трябваше да са черни.

Но понеже не носеха очила, момчето можеше да притегли само малки глътки синя светлина наведнъж. Трябваше да отклони погледа си от Кип, да погледне към някой от сините кристали горе, да вземе каквото може и отново да погледне към него. Без сините очила процесът се забавяше.

А бавното кръжене на Кип даваше на момчето всичкото време, което му трябваше.

„О, по дяволите!“ — каза си Кип. И нападна.

Замахна с юмрук и момчето го блокира. Удари го в рамото с другата си ръка… и раните от изгорялото се разкъсаха и се отвориха. Все едно си беше пъхнал ръката в жарава.

Юмрук се натресе в корема му и още един забърса ръката му, докато се присвиваше. Кип се олюля назад и това омекоти удара в носа му.

Все пак очите му се напълниха със сълзи. Той примига и залитна, изненадан, че момчето го беше оставило, вместо да продължи да го притиска.

И в този момент осъзна защо го прави.

В ръцете на момчето се оформяше синя тояга — изпъваше се бавно напред като разтопено стъкло.

Кип посегна, сграбчи я и щом пръстите му затънаха в кристализиращата маса, изведнъж се усети толкова свързан с нея, колкото ако я беше притеглил сам.

Можеше да усети другото момче през отворения луксин, волята му, толкова съсредоточена допреди миг, а сега разбита и смутена от нахлуването на Кип. Кип издърпа тоягата от ръцете на момчето и я запечати.

Синият луксин се беше огънал от боричкането на двамата, но все пак бе висок колкото тях и удобно дебел. Кип сграбчи тоягата с лявата си ръка, като пренебрегна болката, и замахна с другия край към коленете на момчето.

Тоягата изпращя и стъписаното момче падна на земята. Дори не се беше опитало да се задвижи, просто стоеше като тъп вол. Свлече се, а Кип го прекрачи и опря края на тоягата в гърлото му.

— Край! — извика Железни.

Кип се отдръпна. Притеглянето на син луксин правеше човек по-податлив на заповеди, отколкото при зеления.

Момчето на земята простена замаяно.

— Командире, сър? — попита Круксър. — Какво беше това?

Железни се беше намръщил.

— Нещо, което ще учим чак след година. Кип, кой ти показа това?

Кип вдигна безпомощно ръце.

— Налагане на воля или прекършване на воля — каза Железни. — Треньор Фиск?

Мускулестият учител пристъпи напред.

— Техническият термин е принудителна транслуцификация. Луксинът няма памет. Не съществува твой луксин или мой луксин. Когато притеглящ осъществи физически контакт с луксин от цвят, който може да притегля, би могъл да го използва. Това, което стана тук преди малко, бяха двама притеглящи, които се сразиха воля срещу воля, и Кип прекърши волята на Гразнър.

Момчето, което Кип току-що бе надвил, рече:

— Ама… ама аз не знаех какво прави той!

— Той също не знаеше какво правиш ти. Нали, Кип? — каза треньорът.

— Ъъ, не, сър.

— Просто извади късмет, че не те направиха на кръгъл идиот, Граз — каза треньор Фиск.

Едно от момчетата в кръга прошепна:

— Е, чак кръгъл… Обаче идиот? Ами…

Няколко души се изкискаха. Двама-трима поне проявиха благоприличие да го прикрият с кашляне.

— Е, Адрастея, искаш ли да се пребориш с Кип? — попита Железни.

— О, по дяволите — измърмори момчето. Тъкмо то беше подхвърлило шегата за Гразнър.

— Сър, мислех, че ако спечеля, съм приключил — каза Кип.

— И защо мислиш така? Победата е само началото.