Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Железни вървеше устремено, безразличен към подземното великолепие. Кип го следваше напрегнат. Стисна изгорената си ръка. Изпъна я и направи гримаса от острата болка, която го прониза.

Спряха пред четирийсет и девет младежи и девойки. Всички бяха облечени в широки жълто-кафяви ризи и гащи. И всички носеха поне една лента с цвета, който притеглят, на дясната или лявата си ръка. Макар Кип да знаеше, че жените превъзхождат съществено на брой мъжете в Хромария, в този клас на кандидат-черногвардейци имаше само осем момичета.

Всички бяха по-големи от Кип, на по шестнайсет, дори осемнайсет години. Всички имаха на лявата страна на гърдите номера, изписани на древното парийско писмо, тъй че Кип не можеше да ги разчете. Но пък като че ли бяха строени по тези номера, седем редици по седем.

От всичко най-много го порази погледът в очите на новите му съученици. Едва поглеждаха към него. Погледите им бяха вперени в Железни като в бог. Учителят на класа не изглеждаше по-малко впечатлен от тях. Беше мускулест нисък мъж с обръсната глава, облечен в черна униформа без ръкави, под която изпъкваха огромни бицепси.

Железни махна с ръка, строят се разпадна и за няколко мига учениците се престроиха в голям кръг. Не беше безупречно и неколцина се сбутаха, докато се преместят от едно място на друго, но беше доста впечатляващо за съвсем нов клас.

— Кип. — Железни му махна с ръка да пристъпи в кръга.

„О, не!“

Кип пристъпи.

— Това е Кип Гайл. Включва се в класа. Както знаете, това означава, че един от вас, недорасляци, ще напусне. Черната гвардия е елит. При нас за баласт няма място. Тъй че, Кип, избирай. Боевете са пет минути или докато единият състезател не извика за милост, или не бъде поразен. Както при всички изпитания, нанасянето на трайно поражение на противника води до изгонването от класа.

Кип знаеше, че ще загуби. Дори не знаеше правилата. Единствените боеве през целия му живот се свеждаха общо взето до млатенето с Овенир в селото им. И до губене, винаги губене. Най-голямото му умение беше да понася пердаха.

— Имаш ли някакви въпроси, или си готов да избереш мястото си? — попита Железни.

— Значи, ако загубиш, разменяш ли си мястото с този, който те е надвил, или просто се местиш едно място по-надолу?

— Това не е аритметика, Кип.

Но си беше точно аритметика.

Железни направи гримаса.

— Преместваш се едно надолу.

Кип зарея мътен поглед в далечината.

— Виждам болка в бъдещето си.

Насочи самонадеяно двата си показалеца като пистолети към високия строен млад париец, който май носеше на гърдите си номер „едно“. Никой не се изсмя. Може би щяха да се смеят, след като го скъсат от бой.

Младежът пристъпи в кръга. Изглеждаше притеснен… за Кип.

— Правила на двубоя, командире?

— Без очила — каза Железни.

Кип и Номер едно свалиха очилата си. Младежът беше зелено-син бихром.

Железни се покашля и добави:

— И без мръсни номера, Круксър 5 5 Тук „гадняр“. — Б.пр. .

„Круксър? Името му е Круксър?“

— Да, сър — каза Круксър. — Сър, а превързаната му ръка? Мога ли да я блокирам?

— Не се цели в нея. Но ако пострада — пострада.

По-високият младеж кимна бързо и застана срещу Кип. Кип видя как по лицата на другите ученици пробяга неверие, когато го погледнаха. Сигурно не ги впечатляваше особено. Никой не вярваше, че може да спечели. По дяволите, той самият не вярваше, че може да спечели. „Загуби с достойнство, Кип. Загуби така, че да те уважават затова, че си смел.

Смел ли? Аз съм идиот.“

Круксър вдигна очи и направи „триъгълника“: палец до дясното око, среден пръст до лявото око, показалец до челото. После допря трите до устата, сърцето и ръцете си. Тройката и четворката, съвършеното седем. Религиозен младеж. Дано да помнеше добродетелта на милостта.

Круксър се обърна и поздрави Кип, като опря юмруци до сърцето си и се поклони леко. Кип отвърна на поздрава.

— Започни — каза Железни.

Високият младеж се задвижи… бързо. Озова се върху Кип преди той да успее да реагира. Блъсна го и заплете крака си в крака му, блокира замахващия му юмрук и го подсече. Кип падна тежко, сграбчи го и се помъчи да го смъкне със себе си. Стройното момче се остави да падне. Дългите му крайници се увиха около Кип и той замахна с лакът, но Круксър беше толкова близо, че Кип не успя да вложи в замаха почти никаква сила.

След това, неясно как, Круксър го превъртя и краката му се стегнаха в ножица около главата на Кип. Стегнаха още по-силно и… мрак.