Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Договорихме се. Ще ви пратя повече след три месеца, ако мога.

Повечето останали неща бяха по-досадни: заповеди как и къде да се разположи на лагер армията, искания на пари за храна и ново облекло, и нови обуща, и нови коне, и нови волове, и пари, дължими на ковачи и миньори, и чужди лордове, и банкери, които искаха да им се изплатят заемите. Други идваха да молят да им се разреши да притиснат местните и цивилните за работа в прочистването на пътища, потушаване на пожари и възстановяване на мостове.

От съветниците единствено Лив не бе помолена да даде съвет за каквото и да било. Най-често питаха за мнение ковчежничката — жена с огромни корективни лещи на очите и малко сметало, с което непрекъснато тракаше. Според Лив само се преструваше, че прави нещо. След известно време обаче, когато жената докладва цял куп начини принцът да преструктурира дълговете си така, че да увеличи прихода си, Лив осъзна, че дребничката жена наистина пресмята непрекъснато.

Накрая принцът помоли един от съветниците да му каже каква друга работа ги чака и прецени, че всичко може да се отложи за утре. Освободи останалите си съветници и покани Лив да тръгне с него.

Качиха се на горния етаж и излязоха на големия балкон.

— Е, Аливиана Данавис, какво видя днес?

— Милорд? — Тя сви рамене. — Видях, че управлението е много по-сложно, отколкото си бях представяла.

— Днес направих повече за Гаристън — и повече за Тирея, — отколкото е направил Хромарият за шестнайсет години. Не че всички ще ми благодарят за това. Принудителният труд за почистването на града няма да е популярен, но е по-добре, отколкото да се позволи стоките да изгният или да бъдат разграбени от плячкаджии и банди.

— Да, милорд.

Той извади тънка пура от увит лист тютюн, докосна я с пръст, пълен с подчервено, да я запали и дръпна дълбоко.

Тя го погледна с любопитство.

— Преобразуването ми от плът в луксин не беше съвършено — каза той. — Справил съм се по-добре от когото и да е от векове, но все още правя грешки. Болезнени грешки. Разбира се, това, че започнах от овъглена черупка, не направи нещата по-лесни.

— Какво ви сполетя? — попита Лив.

— Ще ти кажа някой друг път, може би. Искам да мислиш за бъдещето, Аливиана. Искам да мечтаеш. — Загледа се над залива. Беше задръстен със смет, кейовете — осеяни с отломки. Въздъхна. — Това е градът, който завзех. Перлата на пустинята, която Хромарият направи всичко възможно да унищожи.

— Баща ми се опитваше да го защити — каза Лив.

— Баща ти е велик мъж и не се съмнявам, че точно това си мислеше, че прави. Но баща ти повярва на лъжите на Хромария.

— Мисля, че беше изнуден — каза Лив и се почувства празна отвътре. Призмата, на когото толкова се беше възхищавала, я беше използвал, за да изнуди баща ѝ да му помогне. Дори не знаеше как, но това беше единственото, което можеше да си представи, че е накарало баща ѝ да се бие за своя заклет враг.

— Надявам се да е истина.

— Кое? — попита Лив.

— Защото ако е така, не е твърде късно за него, и с радост бих искал да го видя на наша страна. Той е опасен мъж. Добър мъж. Гениален. Ще го разберем. Но се страхувам, Лив, че е слушал лъжите им толкова дълго, че цялата му система на разбиране е покварена. Би могъл да види няколко плевела на повърхността и да ги отхвърли, но ако самата душа е омърсена, как може да види истината? Точно затова младите са надеждата ни.

Слънцето залязваше и от Лазурното море се бе надигнал свеж бриз. Цветния принц дръпна дълбоко от пурата и сякаш попи с наслада по-червената светлина.

— Лив, искам да мислиш за един свят без Хромария. Свят, където една жена може да почита който бог намери за добре. Където да си притеглящ не е смъртна присъда, отложена с десет години. Свят, в който едно случайно раждане не поставя глупаци на тронове, а където способностите на човек и усилията му са всичко, което предопределя успеха му. Никакви господари освен тези, чиято природа го налага. Никакви роби — изобщо. Робството е проклятието на Хромария. В нашия нов свят една жена няма да бъде презряна, защото произлиза от Тирея… не, нито ще бъде знак за чест. Аз не се боря, за да направя Тирея господстваща. В нашия нов свят това просто ще е без значение. Твоята коса, очи, това, което те отделя от другите, ще те прави просто интересна. Ще бъдем светлина за света. Ще отворим Портите на Вечния мрак, които Луцидоний е затворил и с това е прекъснал проходите през планините Шаразан. Ще посрещнем с добре дошли всички.