Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Лейди Селийн приклекна в дълбок реверанс и напусна мигновено.

И така продължи цяла сутрин. Лив седеше между петима съветници отляво на Цветния принц. Освен тези съветници никой друг не беше допуснат в голямата зала. Принцът искаше малко хора да знаят за плановете му. Лив нямаше представа защо е сред привилегированите малцина. Тя беше дъщерята на генерал Корван Данавис и Цветния принц не криеше надеждата си, че може да привлече на своя страна стария враг на Гавин, но според Лив беше нещо повече от това. Тя беше сменила страната преди битката за Гаристън, дори се биеше за армията, която се опитваше да си върне града — но го беше направила в замяна на това, че Цветния принц бе спасил нейни приятели. Не заслужаваше чак такова доверие.

Всичко това ѝ се струваше удивително. Принцът току привикваше куриери, които да му дадат повече информация по някакъв въпрос. Изобщо не го интересуваха предишните закони и малко се съобразяваше с това как са били нещата традиционно, но проявяваше остър интерес към търговията, данъците и земеделието и всички неща, които трябваше да осигури за хората си и за армията.

Издигна един от най-надарените си млади командири в генерал и му възложи да подсигури пътищата и реките на Тирея. Искаше търговията да може да тече невъзпрепятствано по Кафявата река и разбойниците да бъдат стъпкани безмилостно.

Лив знаеше, че това всъщност е просто замяна на много разбойници с един. Хората на принца несъмнено щяха да събират данъци точно както разбойниците налагаха такси за преминаване. Но ако го правеха честно и не убиваха селяните и търговците заради стоките им, страната все пак щеше да е по-добре.

Принцът изпрати зелени и жълти да прочистят самата река. Дори да беше лош човек, беше лош човек, който мислеше с перспектива, защото макар Лив да не разбираше всичко, което разпореждаше, ѝ беше ясно, че жертва голям брой от своите притеглящи и бойци за благото на Тирея. В дългосрочен план, подсказваше циничната ѝ надвиолетова природа, това щеше да го облагодетелства. Армия в поход не произвежда собствената си храна, а не може винаги да се разчита на плячка, за да се плаща на хората, тъй че ако имаше силна икономическа база, това щеше да усили мощта на принца… по-късно.

— Лорд Ариас — каза Цветния принц, — искам да изберете сто от жреците ви, достатъчно млади, за да са ревностни, достатъчно възрастни, за да са умели, и ги изпратете до всяка сатрапия да разпространят добрата вест за идващата свобода. Съсредоточете се върху градовете. Пратете местни хора, където е възможно. Уведомете ги срещу каква съпротива ще се изправят. Очаквайте мъченици в каузата на Дазен и започнете да подготвяте нова вълна фанатични последователи. Искам редовни донесения и пратете хора, които могат да се оправят с тях. Ще се договорим с Ордена на Разбитото око, където гонението е прекалено голямо, нали?

Лорд Ариас се поклони. Беше аташиец, с типично яркосините очи на народа му, маслинена кожа и сплетена с мъниста брада.

— Как бихте пожелали да действаме на Големи Яспис и в самия Хромарий, принце?

— Хромария оставете на мира. Други ще се оправят с това. В Големи Яспис трябва да действаме много внимателно. Искам нашите хора там да бъдат повече очи и уши, отколкото усти, разбрано? Най-добрите ви хора само на Големи Яспис. Искам ги да мърморят в кръчмите и на пазарите или да се присъединяват към тези, които вече недоволстват, да нашепват, че нашата кауза може би има някакво основание. Открийте тези, които недоволстват и които бихме могли да привлечем, но много внимателно. Там не са глупаци. Очаквайте Хромарият да се опита да внедри шпиони.

— Ще упълномощите ли Ордена там? — попита лорд Ариас.

— Най-добрите хора на Ордена вече са там или на път за там — каза принцът. — Но очаквам от вас да ги използвате като игла, не като сопа, разбрано? Ако действията ни бъдат разкрити прекалено рано, цялото начинание е обречено. Съдбата на революцията е във вашите ръце.

Лорд Ариас поглади брадата си и жълтите мъниста изтракаха.

— При това положение базата на операциите ми трябва да е в Големи Яспис.

— Съгласен.

— И ми трябват средства.

— Където, съвсем предсказуемо, се натъкваме на проблеми. Мога да ви дам десет хиляди данара. Знам, че е нищожна част от това, което ще ви трябва, но имам хора, които трябва да бъдат изхранени. Бъдете изобретателен.

— Петнайсет хиляди — заяви лорд Ариас. — Само купуването на къща на Големи Яспис…