Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Очите на Цветния принц бяха яркочервени и грееха като въглени. Той примига. Жълто изби на повърхността и тя усети как я люшна назад на терасата и я пусна.

Падна и закашля задавена.

— Аз… Хромарият е демонизирал това, което правим — изхриптя принцът. — Буквално. Превърнали са ни в дяволи и няма да търпя тези, които наричат доброто зло и злото добро. Реагирах… лошо.

Лив трепереше и това я притесни. Насмалко да се разплаче и се ядоса на себе си. Беше Данавис. Беше храбра и силна и нямаше да се прекърши като малко момиченце. Беше жена, седемнайсетгодишна. Достатъчно голяма, за да има деца. Нямаше да се прекърши.

Изправи се и приклекна в реверанс, като се олюля съвсем леко.

— Моля за извинение, милорд. Не исках да ви обидя.

Той се загледа над залива, отпуснал ръце на перилото. Беше изпуснал пурата си. Запали нова.

— Не се притеснявай за треперенето. Това е реакция на тялото. Виждал съм и най-безстрашните ветерани да треперят. Смущението ти от това го прави да изглежда като слабост. Пренебрегваш го. Отминава.

Лив си придаде спокойно изражение и притегли свръхвиолет. Помогна. Скръсти ръце, уж против вечерния студ, но всъщност да скрие треперенето.

— Е, милорд?

Той кривна глава.

— Какво „Е“?

— Имате план за мен.

— Разбира се, че имам.

— И няма да ми кажете какъв е.

— Умно момиче. Ще ти назнача учител, който да отговори на почти всичките ти въпроси.

— Освен на онзи?

Той се усмихна широко.

— Ще има и други пропуски.

— Кой е този учител?

— Ще разбереш, когато го видиш. Сега си върви. Чакат ме по-мрачни задачи, преди светлината да угасне.

Когато Кип излезе, Железни стоеше пред покоите на Андрос Гайл. Както винаги беше грамаден и застрашителен, но Кип започваше да опознава командира на Черната гвардия и видя, че на лицето на Железни се чете по-скоро любопитство, отколкото нещо друго.

— Виждал съм от тази врата да излизат сатрапи, които изглеждат по-зле — каза Железни.

— Нима? — попита Кип. Чувстваше се напълно съкрушен.

— Не. Опитвах се да те ободря. — Железни тръгна по коридора и Кип закрачи до него. — Кип, каня те да се обучаваш за Черната гвардия.

„О! Защото баща ми го поиска. Не заради мои заслуги.“

Уж само си помисли тези думи, но когато „заслуги“ излезе от устата му, осъзна, че езикът му отново го е предал.

Железни спря, обърна се към Кип и изръмжа:

— Подслушвал си?

Кип преглътна. Кимна. „Не го направих нарочно!“

Но този път думите не изскочиха от устата му. Обвиненията замряха в огнената пещ на неодобрението на Железни.

— Тогава знай, че трябва да те въведа в службата до четири месеца. От теб зависи колко притеснения ще създадеш и на двама ни.

Все едно някой беше стегнал гърдите му с верига, пуснал го беше в морето и му беше казал да се прибере с плуване. Железни тръгна отново и не спря, нито забави след като напуснаха кулата на Призмата, прекосиха просторния двор между седемте големи кули на Хромария и стигнаха до широко стълбище, което се губеше надолу под земята.

Докато слизаха, Кип доби представа колко внушителен е Хромарият. Не бяха само огромните кули, витите мостове, които свързваха кулите във въздуха, и просторният двор, пълен с хиляди хора, тръгнали по всевъзможни работи от Седемте сатрапии. Всичко това продължаваше и под земята, за да се събере в една огромна зала.

Таванът беше на цели двайсет разтега над пода. Корените на всяка от седемте кули стигаха дотук, и още повече входове. Здания и складове, спални, ханове и дори няколко дома изпълваха залата и се изпъваха от пода до тавана. Някои бяха съградени от камък, други от луксин. Ярки цветове бушуваха навсякъде и макар всичко да беше под земята, не беше нито тъмно, нито сумрачно. Кристали искряха във всевъзможни цветове като факли, притегляха слънчева светлина отгоре и я разливаха щедро из залата. Огромни перки, монтирани на тавана, засмукваха и издухваха въздуха навън, като отпращаха из цялата зона постоянен лек полъх. В центъра имаше просторен салон и терени за упражнения встрани от него.

— В началото на всеки нов клас има лотария. Някои числа са случайни, но наследници и завършилите точно под чертата от предишния тренировъчен клас влизат в състезанието последни. Голямо предимство. Биеш се за мястото си, но трябва да се биеш само три пъти. Тъй че ако се биеш за десето място, може да се наложи да се биеш с десети, единайсети и дванайсети. Това обаче е само началният момент, лесно е да се придвижиш нагоре през следващите седмици и още по-лесно е да тръгнеш надолу. Толкова мога да направя за баща ти. Трябва да избереш последен. Не избирай много високо, иначе ще платиш за това с кръв, но не слизай и много ниско. Всеки месец отрязваме най-долните седем.