Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Отговорът на убиеца с ново кълбо сива светлина порази Гавин в гърдите, отхвърли го назад и той се натресе в стената. Ударът му изкара дъха.

„Зелено — подсказа умът му. — Не притегля сиво, това е зелено. Просто вече не мога да го виждам.“

Убиецът извади друг пистолет и го насочи към Гавин. От това разстояние, докато Гавин още се мъчеше да си поеме дъх, не можеше да пропусне.

Взрив от бяло-сива светлина огря убиеца и Гавин видя, че Бялата се е изправила и че пред нея се рее облак от малки блестящи частици, като ситни прашинки. Ръцете ѝ се изпънаха рязко напред, както и целият облак. Звукът от малките прашинки, поразили убиеца, бе като от упражнение на черногвардейци в стрелба, когато всички стрели поразят мишените едновременно.

Убиецът замръзна. След миг по кожата му избиха малки капчици кръв, навсякъде. Гърбът му беше обърнат към Бялата и малките стъклени прашинки го бяха пронизали. Убиецът примигна невярващо, разбрал само, че нещо ужасно се е объркало, а след това рухна на пода и започна да се гърчи.

Светът продължаваше да се движи. Още докато мъжът падаше, в стаята вече нахлуваха черногвардейци, свирки запищяха пронизително. Изсвистя меч и отсече все още държащата пистолета ръка от китката.

Черногвардейците си имаха приоритети. Ликвидираш нападателя, обезопасяваш зоната, проверяваш здравето на охраняваните, проверяваш състоянието на свалените охранители, определяш командния ред и прочее. Гавин не се намеси във всичко това. Беше извадил късмет и щеше да е още по-голям късметлия, ако се окажеше, че няма пукнато ребро, но беше жив, както и Бялата.

Колкото и да беше странно, изглежда, и двамата охранители на Орея Пулор също бяха живи. Единият все още беше в безсъзнание, а другият можа само да си спомни, че са го сграбчили отзад и са покрили лицето му с вонящ парцал. Явно този, който бе пратил убиеца, се опитваше да намекне нещо за уязвимостта на целия Хромарий, като направи убийството колкото може по-чисто. Стрелбата и магията се бяха появили едва когато убийството се бе оказало заплашено от провал.

Откриха, че вратата на балкона е открехната. Надолу висяха въжета и по тях веднага се спуснаха черногвардейци, за да проверят всяка стая, която имаше прозорец или балкон на северната страна, за съучастници.

Гавин беше потресен. Преди няколко месеца щеше да убие наемния убиец без проблем. Този път обаче цветната му слепота едва не беше довела до смъртта и на него, и на Бялата. Погледна сивите светлини, греещи навсякъде из стаята. Не бяха сиви. Бяха сини и зелени. Бялата беше синьо-зелен бихром някога, тъй че явно беше поставила тук луксинови факли, та ако се случи нещо такова, да може мигновено да разполага със светлина и да притегли.

При по-неопитен убиец внезапният порой светлина сам по себе си би могъл да ѝ спечели няколко секунди. Не и при този. Но все едно, намесата на Гавин и черногвардейците беше свършила работа.

Зачуди се дали Бялата е добре. Не беше притегляла от години, а и не беше в добро здраве.

Изправи се тъкмо когато Карис влезе и се втурна към него. Сграбчи го толкова бурно, че едва не го събори. Той се съвзе и я притисна до себе си.

— Чух, че имало опит за покушение и че ти си намесен и… и ме уплаши до смърт, Гавин Гайл!

— Променила си си косата — изтърси той глупаво. Беше я избелила до руса след предишния ѝ тъмен тирейски цвят. Харесваше я руса.

— Харесваш я руса — каза тя.

— Той ми спаси живота — каза Бялата. И тръгна към тях. Тръгна, вместо да я бутат на инвалидния стол. Гавин не можа да види халото в очите ѝ, но видя, че вече не са мътни, а искрят. Отново приличаха на очи на притеглящ. И на бузите ѝ беше избил хубав червен цвят. Изглеждаше по-силна, по-млада, и все пак халото ѝ беше незасегнато. — Казват, че проговорил преди да умре. Казал: „Светлината не може да бъде окована.“ Знаеш ли какво означава това, Гавин?

— Означава, че имаме проблем — отвърна Гавин.

— Означава, че Орденът на Разбитото око съществува и е решил да се разкрие. А това означава, че имаме проблем. Орденът се е надигнал. Искат война. Сега върви. Знам, че имаш други неща наум за тази нощ, а мен ме чакат всичките тия часове с разказване на версията ми, даване на заповеди, отговаряне на въпроси. Ще се справя с всичко това. А ти… — Махна към Карис. — Ти се справи с всичко онова. — И му намигна!

— Благодаря ти — каза Гавин. Може би се беше изчервил малко.

— Не, Гавин, аз ти благодаря — каза Бялата. — Наистина ти благодаря.