Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Разбира се, не беше толкова лесно и просто да се върне в стаята си. Стаята трябваше да се претърси — и Гавин затаи дъх, докато претърсваха килера, — а след това трябваше да се постави охрана. Марисия седеше на малкото си робско столче все едно се опитваше да стане невидима за Карис, но не искаше да напусне, преди да я освободят, за да не би Гавин да има нужда от нещо. Гавин категорично отказа в стаята с него да остане черногвардеец.

— Карис е тук. Тя е черногвардеец. — Докато спореха, погледна Марисия и леко ѝ махна с ръка. Тя сведе глава с благодарност и се измъкна безшумно през вратата.

— Мм, допускаме, че тя ще е… ангажирана, лорд Призма — каза сухо стражеви капитан Острието. Какво, Железни ли ги беше учил на това поведение? — Някой нападна Бялата, като се изкатери до балкона ѝ. Няма да ви оставим в опасност.

Накрая поставиха двама черногвардейци на балкона и дръпнаха завеса. На двамата мъже им дадоха тежки вълнени наметала и шапки и им казаха да не влизат вътре, докато Гавин не драсне на стъклото — ако драсне на стъклото. Други застанаха на пост пред определено незаглушаващата звука врата.

Да искат да те убият наистина беше доста досадно.

— Как си? — попита Карис, след като затвори вратата.

Гавин едва я чу. Възползва се от възможността да я погледне, да я погледне истински за първи път. Сякаш го беше нямало цяла вечност. Не го беше забелязал преди малко, но тя все още пристъпваше предпазливо. Черните петна и отоците бяха спаднали, макар и не напълно. Карис се изцеряваше бързо.

— Очите ти се изцеряват добре, но останалото как е? — попита той.

— Очите ми? Приличам на енот! — Сбръчка лице като гризач и заиздава пискливи звуци, които според Гавин сигурно трябваше да наподобяват енот.

— Направи го пак — рече той.

Тя се засмя смутено и той също се засмя.

— Ти си най-хубавото проклето енотче, което съм виждал.

— О, Гавин Златноезичния — подразни го тя. — С такова красноречие ще очароваш и моята… О, виж. — И с помощта на някаква женска магия, без видимо да използва ръцете си, долните ѝ дрехи се плъзнаха надолу по краката ѝ. Тя ги изрита с едно хм настрани и му се ухили самодоволно. Определено изглеждаше страхотно.

Устата на Гавин пресъхна. Карис разтвори халата си и го остави да се плъзне надолу от раменете ѝ, а после да се струпа на пода, и пристъпи към него. Долната ѝ риза бе от коприна, плътно прилепнала по извивките на тялото ѝ. И едва покриваше бедрата ѝ.

— Достатъчно добре ли сте, за да се заема с вас, както аз си знам, милорд?

— Малко съм уморен и насинен — каза той. И изведнъж се усмихна. Проклети ясновидки. — И много солен. Цяло море съм прехвърлил днес. И виждам, че… — „Не, не споменавай Марисия.“ — Виждам, че е приготвена баня. Мога да…

— Връщаш се, заварваш ме полугола и искаш да се къпеш? — попита тя. Дразнеше го.

Вместо да отвърне на шегата с шега, Гавин я погледна в очите и каза:

— Искам да е съвършено за теб.

— Не искам съвършенство. Искам теб, Дазен Гайл.

На това имаше само един правилен отговор. Гавин хвана бузата ѝ в шепата си и придърпа устните ѝ към своите. Тя беше всичко, което бе топлина, мекота и сигурност в целия свят. Притегли я в прегръдката си и тя се прилепи до него, възхитена от мускулите му, от самата му големина в сравнение с нея. Той ѝ се подчини, като я обгърна още по-плътно. Тя изписка.

— Ох, ребрата ми, ребрата ми — изохка и прекъсна целувката им. Отоците. Ясно.

Тя се възползва от прекъсването, за да награби ризата му, и я задърпа над главата му. Сега той изохка.

— Рамото ми, рамото ми…

Тя издърпа ризата му по-внимателно и двамата се усмихнаха.

— Ау! — каза тя. — Вониш.

— Виж, нали…

— Заяждам се!

— О, я млъкни и ела тука.

Тя сграбчи колана му, разхлаби го, но той отново я награби и я целуна. Плъзна дланите си по коприната, нежно, назад до кръста, по бедрата и задника, а след това отново нагоре, за да стисне задника ѝ под нощницата. Изръмжа гърлено и я понесе към леглото.

Карис го държеше, докато се любеха. Държеше го с тънките си мускулести крака, придърпваше го навътре и навътре в себе си. Държеше го с всички сили, възхитена от мускулите му и от него, забиваше пръсти в гърба му и деликатно го водеше към онова, което ѝ носеше най-голяма наслада. И го държеше и с очите си. Силата на жаждата ѝ го удивляваше, дълбочината на страстта ѝ го възпламеняваше, а силата на сливането им се оказа почти непоносима. Но когато той погледна настрани, тя го сграбчи за брадичката, дръпна го към себе си, целуна го и след това захапа устната му за наказание. Държеше го — и го държеше здраво, докато избухваше, — а след това го задържа още, докато пръстите ѝ пробягваха през косата му и го гъделичкаха по ухото.