Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Щом стъпи на кея, остави жълтия плъзгун да се разпадне. Разтърка ръце и рамене, за да не се схванат. Мускулите му потръпваха изтощени от пътуването, макар през последните два часа да беше забавял. Започваше да изпитва болезнено предчувствие, че жълтото става все по-трудно за притегляне. Надяваше се да е просто от усилващата се тъмнина и че няма да се събуди на заранта, без да може изобщо да притегли жълто. Иначе щеше да е доста трудно да се върне при флотата преди битката да е свършила.

Опита се да надвие с усмивка нарастващия страх. Поне щеше да прекара тази нощ в прегръдките на Карис. Във вечната нощ да върви всичко друго. Какво беше казала Третото око? „Това може да е единственият ви шанс.“ Все едно, нямаше да разреши загадките на пророчеството, а и не държеше. Искаше просто да види жена си. Жена си! Колко странни изглеждаха тези думи. И все пак колко му беше липсвала! Сега го усещаше остро, след като тя бе толкова близо и умът му не беше претъпкан с мисли за боеве, кроежи и правене, правене, правене. За миг си помисли, че може да му я отмъкнат, ако не побърза. Отключи тежката дъбова врата. Дръпването, за да я отвори, му напомни отново колко е уморен.

Влезе в дългия, причиняващ клаустрофобия тунел, широк едва колкото да мине един човек, при това приведен. Докосна един от хитроумните подчервени ключове и от топлината на дланта му той предизвика реакция, която отвори панели от жълто по дължината на тунела. Понякога простите, елегантни неща, които можеше да се направят с магия, го впечатляваха много повече от собствените му чудовища, сътворени от груба сила.

След пет минути стигна до друга врата, желязна. Отвори я и се качи по тясното стълбище до предния двор на Хромария. Докато стигне до асансьорите, двама черногвардейци вече крачеха до него. Той им се усмихна.

— Господа.

— Лорд Призма — отвърнаха те.

Взе асансьора нагоре, а после втори до своя етаж и подмина черногвардейците на пост, които изобщо не изглеждаха изненадани, че го виждат — как го правеха това, между другото? Закрачи към вратата си, но после му се стори, че чу нещо, и погледна по коридора. Вратата на Бялата се затваряше, много бавно.

Тя би трябвало да спи по това време. Охраната ѝ внимаваше да не я буди.

Но все пак Гавин се поколеба. „Трябва да го провериш това.“ За миг осъзна, че е застинал на място, раздвоен между това да влезе при една красива жена или да иде при грохнала старица. Що за идиот изобщо би помислил, че това е избор?

Изруга се за глупостта си и бързо тръгна по коридора. Беше невъзпитано да влезеш в нечия стая изпълнен с луксин — смяташе се за равносилно на това да влезеш с пистолет, насочен в главата на домакина, но ако Гавин можеше да се измъкне от много неща, това не беше от тях. Не и с Бялата. Тъй че притегли свръхвиолет. Това, което хората не можеха да видят, не можеше да е невъзпитано, нали?

Отвори вратата толкова крадешком, колкото се беше затворила току-що. Леко открехване, после още малко. На пода лежаха безжизнени черногвардейци, а над леглото на Бялата бе надвиснала облечена в черно фигура.

Светлината, струяща от осветения коридор, издаде Гавин. Убиецът се обърна и измъкна пистолет от колана си с плавно и бързо движение.

Гавин отвори рязко вратата с рамо и се хвърли в стаята на Бялата с вик:

— Убиец!

Пистолетът изтрещя, пръсна дърво и куршумът изсвистя, рикоширал от камъка зад дървената каса.

Сиво кълбо, близо две стъпки в диаметър, излетя от ръцете на мъжа и улучи първия черногвардеец на Гавин, докато той скачаше в стаята и вадеше пистолета си. Отхвърли го и той се блъсна в другия черногвардеец.

Убиецът беше хвърлил първия си пистолет и изваждаше друг, докато се обръщаше да убие Бялата, която се беше събудила и се мъчеше да се измъкне от леглото.

Залегналият на пода Гавин изстреля тъничък лъч свръхвиолетов и когато убиецът се обърна, лъчът заигра по дланта му. В следващия миг Гавин изстреля всичкия си останал свръхвиолетов.

Свръхвиолетът е деликатен. Всичко, което бе побрал в себе си, тежеше навярно колкото топлийка и не беше силен, но дори и топлийка, изхвърлена с голяма скорост, може да има сериозен ефект. Свръхвиолетът нажежи въздуха, заби се в ръката на убиеца, разпука кости и изби пистолета му.

Сиво-бяла светлина изпълни помещението от десетина източника. Гавин се надигна бързо от пода и инстинктивно притегли светлина, за да метне сини копия към убиеца.

И изведнъж осъзна, че не е сътворил нищо.