Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Това е… това е мъдро. Това ли правите със Зимун?

— Зимун е невероятно надарен и много, много опасен. В него няма човешка топлина. Само глупак би могъл да се довери на такъв човек — но би могъл да го използва, нали? Открих, че мога да разчитам на теб. Е, той разбра ли, че идваш тук?

— Боя се, че… може да е разбрал. Превърнах го в ужасен враг, милорд.

— Прости ми за това, но говори по-високо и се закълни, че Зимун е предател, че никога не би ме излъгала и прочее. — Принцът се намръщи. — Направи го. Веднага.

— Милорд! Заклевам ви се! Зимун е предател… и никога не бих ви излъгала! Трябва да ми вярвате!

И се хвърли в краката на принца.

Той я зашлеви с опакото на ръката си, толкова силно, че зъбите ѝ изтракаха, и тя падна на земята и се разплака.

Двама стражи я вдигнаха и я повлякоха. Оставиха я до една палатка, отзад, за да не я виждат, но все пак достатъчно близо, за да чува малко от това, което се говори вътре. Лив чу, че говори Зимун, с обичайния си мазен и спокоен глас, без никакъв страх.

— Зимун — каза Цветния принц, — давам ти една малка сила, притеглящи и войници, какъвто състав поискаш, но само двайсет души. И се погрижи да вземеш топчии. Искам в полунощ да изкачиш скалите и да превземеш Руишки нос. Може да има въжета, които да ви чакат, или да няма. Имаме шпиони, но те са престъпници и съответно са неблагонадеждни. Все едно, взимаш Руишки нос и оставяш да се вее аташийският флаг. Флотът на Хромария е на два дни път. Остави разузнавателните кораби да влязат свободно и се разкрий само когато първите кораби на главната флота започнат да влизат в залива. Очаквам да потопиш поне десет. Най-малко. А, и не взимай зелени. Вземи сини. Напастта ще е объркана, докато не дойде Атират.

Зимун каза нещо.

— Не. Абсолютно не. Тя ми трябва.

Лив се наруга наум, че не може да чуе, но нямаше да може, без да се разкрие.

— Зимун — каза Цветния принц, повишавайки глас все едно младежът се бе отдалечил. — Веднъж ти възложих жизненоважна задача и ти се провали. Загуби магия, струваща повече от десетима като теб. Грешката, че ти поверих това, беше моя, така че не те наказах. Надявах се да предотвратя тази война преди да е започнала. Мислех, че рискът си струва. Ти си един от най-добрите ми хора, Зимун. Знаеш, че съм бил снизходителен с теб и защо. За малцината привилегировани толерирам един провал. Един. Разбрано?

Командир Железни беше взел Кип и Круксър на централния плъзгун. Вместо да се отправят право към залива на Ру, както бе направил Гавин, поемаха покрай брега на Кървавата гора.

Макар да бяха плъзгали не повече от два часа, Кип вече се чувстваше изнервен. Не обичаше да е в лодка. Опитваше се да се наслади на солените пръски и скоростта. Морето днес бе много по-спокойно и небето беше ослепително синьо. Самото море променяше цвета си с всяко заливче и плитчина.

Натъкнаха се на разузнавателен кораб толкова бързо, че едва им остана време да отцепят морските колесници. Заобиколиха един нос и ето го, подхождаше към носа от другата страна, развял флага със счупената верига. Командир Железни изрева заповеди и две от морските колесници се изстреляха пред останалите.

Коката беше малък кораб. Двайсет и пет крачки на дължина, с екипаж от може би двайсет души и с триъгълни платна, с по шест средни оръдия на борд, балансирани на планширите по стария начин вместо зад оръдейни амбразури. Не успя да произведе и един изстрел. Един моряк обслужваше подвижното оръдие отпред и се опитваше да го зареди, когато двете морски колесници минаха от двете му страни. Едната постави корпусотрошача близо до носа, другата — на противоположната страна близо до кърмата. След това се оттеглиха.

Кип чу виковете на мъжете и в един сякаш безкрайно проточил се миг си помисли, че взривове няма да има.

След това изгърмяха едновременно. Приглушен тътен прониза целия корпус на коката и разби и другия борд. Лумна огън, но изгасна, щом корабът започна да потъва.

С четири широки дупки в корпуса не отне много време. След пронизителното изсвирване на командир Железни двете морски колесници отново се лепнаха на мястото си. Докато приключат, коката вече бе потънала. Десетина мъже и жени пляскаха във водата или се бяха вкопчили в отломки.

— Командире, да вземем ли пленници за разпит? — попита стражеви капитан Берил.

Железни погледна хората във водата и прецени колко далече са от брега. Не бяха далече. Оставянето им във водата нямаше да е смъртна присъда, но Кип знаеше, че нямат място, за да вземат пленници и да продължат да потапят кораби.