Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Корван се обърна и ги погледна стъписано. Притича — буквално притича — до Гавин и го прегърна. Гавин го обичаше заради това. Прегърна силно единствения си приятел, след което го пусна.

— Корван, изглеждаш чудесно.

Корван отново си пускаше мустаци, макар все още да не бяха достатъчно дълги, за да провеси мъниста в тях. Изглеждаше с десет години по-млад.

— Знаеш ли колко трудно се преговаря с хора, които могат да виждат бъдещето? Не мога да повярвам, че ми причини това. Но да, предполагам, че работата по двайсет часа на ден ми се отразява добре. Или може би е от компанията, която си имам в останалите четири. — И се ухили.

Гавин нямаше представа за какво говори. А после видя пръстена на ръката на Корван миг преди той да пристъпи към Третото око, за да я целуне. Вдигна я и я завъртя в кръг.

Гавин се засмя и попита Третото око:

— Грешка?

Тя се усмихна лукаво.

— Не. Беше… политическа необходимост — отвърна тя с престорена сериозност, за да подразни Корван.

— Дълг. Бреме — въздъхна тежко Корван.

Гавин не можеше да повярва, че не го беше разбрал. Разбира се, че беше политическа необходимост. Корван, водачът на нашествениците. Третото око — не чак водач, но най-почитаната сред обитателите на острова. И двамата неженени, и двамата — в ужасна необходимост да свържат народите си. Наистина дълг. Но съдбата понякога е добра и това, което е твой дълг, също така е точно това, за което си създаден.

Също така щеше да е ужасно неудобно, ако Гавин беше спал с жената, за която се бе оженил най-добрият му приятел. Грешка. Катастрофа.

— Ще му кажеш ли? — попита Третото око.

— Какво да му кажа?

— Мъже! — възкликна тя. — Ти отиде при Спектъра…

— Знаеш ли го? — попита Гавин. — Разбира се. Оролам, това е изнервящо! Не си ли му казала?

— Мразя да развалям бъдещето. Освен това ти плати цената за това. Твое право е да му го кажеш.

— Какво да ми каже? — попита Корван.

— Вие сте сатрап, върховен лорд Данавис — каза Гавин.

— Аз съм… какво? Какво?!

— Пълен сатрап, пълни отговорности, пълни привилегии. Трябва да назначиш своя Цвят. Малка флотилия с продоволствие и дипломати вече пътува насам.

— На три седмици път са — добави Третото око. — И носят и доста проблеми наред с животоспасяващите стоки и лекарства.

— Знаеше ли за това? — попита Корван.

— Не мислеше, че ще се омъжа за някакъв провалил се генерал, нали? — попита Третото око.

Гавин усети, че това е някаква тяхна лична шега. Корван се усмихна обичливо и поклати глава.

— Сатрап? Нали каза, че в най-добрия случай ще е почетна титла. Че получаването на гласове ще е работа на бъдещите поколения.

— Ба. — Гавин сви рамене. — Те ми играха мръсно. Отговорих им подобаващо. Между другото, ти гласува за война.

— Имах ли сериозно основание?

— Ами…

— Цветния принц?

— Кой друг.

— Остави ме тука, знаеш ли. Изостави ме. Знаеш ли колко е трудно да си женен за жена, която знае всичко?

— Почти толкова, колкото да си женен за мъж, който преувеличава — каза Третото око.

Бяха дълбоко влюбени. Лудо влюбени. На тяхната възраст. Тъжно.

— Чувам, че най-сетне си се вразумил — каза Корван.

— Казала ти е за Карис?

— Оролам е добър — отвърна Корван.

„Оролам? Мислех, че почти не вярваш в него.“

— Корван, бих се радвал да остана тук, но трябва да поговоря с жена ти. Войната идва и трябва да тръгна след два часа, за да я задържа, преди да ми е свършила светлината.

Отидоха в една кръчма наблизо — „Абсолютна нужда от цивилизация“, отвърна Корван на сардоничния му коментар — и седнаха. Гавин ги запозна с всичко, което се беше случило. Всичко — от унищожаването на синия остров до хвърлянето на Ана от терасата. Зарадва се, като разбра, че Третото око не знаеше за всичко това.

След това я попита:

— Можем ли да спасим Ру?

— Истинският въпрос е можем ли да спасим Седемте сатрапии.

— Можем ли да спасим Ру? — настоя той.

— Едно на хиляда — каза тя. — Баща ти си мисли, че е гениален, и е измислил какви ли не стратегии, защото според него ти просто не си в състояние да му дадеш нищо. — Докосна ръката на Гавин и жълтият луксин, татуиран в челото ѝ, засия. Тя вдиша дълбоко, продължи да държи ръката му и сиянието заблестя все по-ярко, почти ослепително.

След това тя хвърли ръката му все едно, че беше змия. Стана рязко и напусна. Гавин се изправи объркан, но Корван се оказа по-бърз.

— Стой тук — каза му. — Аз ще се погрижа за това.

Нямаше го около пет минути. Гавин опита ейла, донесен му от някаква много изнервена жена. Оказа се изненадващо добър. Ако не знаеше, че Третото око е истинска, щеше да е подозрителен. Скептикът в него вече се разбуждаше. Това изглеждаше нагласено за да го парализира и уплаши.