Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Кръв и кост — казаха в хор черногвардейците.

— Кръв и кост — повтори Железни като клетва.

Гавин извърна очи и отрони, много тихо:

— Не съм мъжът, който мислите, че съм.

— Не сте ли мъжът, комуто служих през последните десет години? — попита Железни.

— Съм.

— Тогава може би не сте мъжът, който мислите, че сте.

Зъбите на Гавин блеснаха в широка усмивка и той отново стана старият Гавин.

— Имаш упорита жилка, цяла левга широка, а?

— И две левги дълбока — каза командир Железни. — И не го забравяйте. — Стана и се обърна към черногвардейците: — Е, мързеливци, размърдайте се! Да се връщаме у дома. Утре го правим отново.

— Разузнаването ви е провал — каза Гавин на генералите в каютата. — Техният план — първият им план поне — е прост. Спират корабите ни преди да можем да стигнем там. Без нашите войски и продоволствие Ру ще падне за няколко дни. Не се подготвихте за морско сражение. Ние имаме десетина бойни кораба. Те имат петдесет.

— Изобретил си някакви нови начини на пътуване — каза Андрос Гайл. Заради него помещението бе окъпано в синя светлина. — Така разузнаваш. Кажи ни за това.

Гавин го пренебрегна и излезе, за да отдъхне малко преди битката.

Събуди се преди разсъмване и започна да се смее тихо. Облече се в тъмното и върза назад черната си коса. Вратата се разтресе на пантите от силно тропане.

— Командире — каза Гавин.

Двамата излязоха на палубата, където черногвардейците проверяваха снаряжението си; някои тихо се шегуваха, други правеха сутрешната ка , всичко, което да отпусне нервите им пред битката. Предния ден бяха потопили най-големия кораб във флотата на Цветния принц, но бяха професионалисти. Знаеха, че не са непобедими. Че оловното топче на мускета не се интересува дали е изстреляно от човек на голям кораб, или от идиот в плоскодънна лодка. Че всеки може да умре, по всяко време.

Кип стоеше с тях, натегнат като струна.

— Няма да тръгна с вас днес — каза Гавин на Железни. Не си направи труда да сниши глас. Нека черногвардейците да чуят. Молеше ги да изложат на риск живота си. — Имам друга работа, която би могла да ни даде нищожен шанс за победа. Може би не, но си струва да се опита.

— Мога ли да пратя някого с вас? — попита Железни.

— Не и за това. Няма да съм в опасност обаче. Не физическа опасност поне.

— Кип? — попита Железни.

Гавин се обърна и погледна момчето, което подслушваше и не си правеше много труд да го крие.

— Кип, не можеш да дойдеш с мен. Не и за това. Можеш да премислиш дали искаш да отидеш с черногвардейците да потопяваш кораби.

— Ще воювам, сър.

„Да, ще воювам.“

— Върховен лорд Призма? — обади се един набит черногвардеец, оранжево-жълтият бихром Малкия Свирач. Гавин му кимна да продължи. — Ще погледнете ли едно устройство, което измислихме?

Гавин ги последва до купа с оръжия и муниции. Някой беше изобретил големи дискове, по-големи от щит, с пусков механизъм на граната. Отначало Гавин не разбра идеята.

Малкия Свирач избута напред една дребничка жена и каза:

— Нера го измисли.

Не беше дори от черногвардейците, излезли с тях предния ден. Наложи ѝ се два пъти да се покашля, преди да може да заговори:

— От разказите, които чух, разбирам, че най-голямото предимство, което имаме, е, че можем да се доближим бързо. — Показа му как дискът има зъбци и червен луксин отдолу. — Водачът докарва морската колесница плътно до кораба и стрелецът плесва това на корпуса.

Гавин си пое дъх. Беше гениално в простотата си. Но имаше недостатъци. Дискът можеше да се втвърди отзад така, че повечето взривна сила да отиде в корпуса. А толкова къс фитил беше доста нежелателен при толкова мощен взрив. Освен това на диска му трябваше шрапнел. Червеното на гърба пък трябваше да се покрие с тънък слой жълто, за да може да се обели точно преди поставянето, така че червеното да не загуби своята лепкавост. След това морските колесници трябваше да… Умът му заработи бързо.

Започна да вика за нещата, които му трябваха, и черногвардейците му ги доставяха усърдно. След това Гавин направи два различни модела — един по-лек и един по-тежък. Надигна ги в ръцете си. По-тежкият имаше повече взривна мощ, но мощта не върши работа, ако не можеш да я поставиш където трябва. Подаде им ги да преценят.

— По-тежкият — казаха черногвардейците.

След това Гавин им даде указания и те се строиха в редица. Започнаха да копират задната плоча и да пълнят резервоара наполовина с пирони и куршуми, и да оформят куките. Гавин направи фитилите и жълто-червената луксинова смес за пълнене на резервоара. Двама червени положиха подходящото количество лепкаво червено на гърбовете, а друг притеглящ постави тънък слой мазно оранжево върху това. Накрая Гавин го покри с тънка плоскост от жълто.