Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Грохотът заля черногвардейците и Кип примига. Времето се върна. Той самият се върна.

Крещяха хора. Ужасни, ужасни крясъци. Той виждаше обгърнати в пламъци мъже, кожата им почерняваше и се смъкваше, тичаха да скочат в морето. Пламъци заизригваха от трите оръдейни палуби.

Плъзгунът потрепери и Гавин и Железни хвърлиха цялата си воля в усилието да му върнат скоростта.

— Четири кораба идат насам, на половин левга — каза Кип. Чувстваше се празен, уплашен.

— Под бимса — каза Гавин.

— Не съм сигурен, че това е добре — отвърна Железни.

— Под бимса! Бесовете ще излязат на палубата всеки момент. Имаме един-единствен шанс!

Железни отстъпи мигновено и забързаха пред кораба. Вече почти не се чуваше лай на мускети. Излязоха пред носа на кораба и Железни пое стеблата и започна да маневрира с тях така, че корабът да не ги заоре право върху тях. Дървеният бимс — дългата опорна греда точно под палубата — надвисна точно над главите им, толкова близо, че когато вълните ги надигнаха, едва не разби главата на Кип. Гавин загърна в огън единия си юмрук и го заби в корпуса.

Когато вълната се отдръпна, Гавин увисна във въздуха с юмрука все още забит в дървото. Кип се хвърли да го хване, но го изтърва.

— Остави го! — извика Железни. — Видиш ли някой горе, пали го!

Кип видя, че Гавин все още притегля, без изобщо да обръща внимание на това, че виси на една ръка.

„Аз изобщо не бих могъл да се държа на една ръка.“

А Гавин го правеше и притегляше… и притегляше нещо ужасно сложно, щом отнемаше толкова време. След това приключи. Когато плъзгунът се издигна на следващата вълна, Гавин скочи на палубата изящно като танцьор и каза:

— Две минути. Трябва да задържим притеглящите ангажирани.

Така че закръжиха отново, като командир Железни подаваше ръчни сигнали на трите останали морски колесници. Съсредоточиха се в хвърляне на луксин и изчерпаха гранатите си — вкараха успешно някои в огромните дупки, които бяха отворили взривовете на Кип. Някъде в разгара на боя един от екипите успя да пререже целия такелаж на предната мачта, а друг запали триъгълните платна, но главното платно и главната мачта все още оставаха цели.

Големият кораб изглеждаше несъкрушим.

Гавин пикира и унищожи обърнатата морска колесница, а след това, може би след трийсет секунди, завиха в по-широк кръг, на около сто разтега от кораба. При толкова много големи оръдия бяха достатъчно близо, за да е все още опасно, но достатъчно далече, за да не се тревожат от стрелбата на мускетите.

Призмата и една набита черногвардейка бяха единствените, на които бе останала сила и издръжливост, за да продължат бомбардирането на „Гаргантюа“ с магия. Всички бяха изчерпали гранатите си. Стрелците бяха изразходвали повечето си стрели, а четирите кораба, които Кип беше видял — два малки галеона и две каравели — се носеха право към тях.

— Ако това не стане в следващата… — измърмори Гавин.

Глух тътен удави думите му. Сякаш разтърси самото море в коритото му.

Кип погледна рязко Гавин. Баща му изглеждаше странно опечален.

— Складът им с барута беше под ватерлинията. Така е по-трудно да го удари случаен снаряд, но… горките кучи синове.

Когато пушекът започна да се разнася, Кип видя, че двете страни на корпуса са се пръснали точно в средата на кораба. Със скърцане и трясък на дърво главната мачта се килна като скачащ през борда човек, изхвърли мъжете от двете си врански гнезда и посече през отслабената палуба по средата на кораба.

Малцината оцелели скачаха от палубите, пожарът бушуваше навсякъде. Прозвучаха по-малки взривове като пръскащи се на пуканки царевични зърна. След това средата на кораба рухна и корабът се сгъна навътре в себе си. Предната половина потъна почти мигновено, много по-бързо, отколкото Кип би повярвал, че може да потъне нещо направено от дърво. Кърмата се превъртя настрани, палубите зейнаха като отворени рани и загълтаха морето на големи хъхрещи глътки.

Палуба след горяща палуба големият кораб се гмурна в морето, засъска и захрачи нагоре пяна и трупове.

Преди още да се е потопил напълно под вълните, Железни попита:

— Забърсваме ли плувците?

Гавин погледна идващите кораби.

Забърсваме? Командир Железни имаше предвид „Да избием ли оцелелите?“

— Виждаш ли някой бяс да се е измъкнал? — попита Гавин.

— Не виждам никой. Не значи, че няма — отвърна Железни.

— Аз също не виждам — рече черногвардеецът, когото бяха издърпали от водата.