Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Дръж се! — извика Гавин.

Плъзгунът завъртя рязко на десен борд, за да се отдели малко, и точно когато се надигнаха от пропада между вълните, Гавин изстреля огромно кълбо пламтящ червен луксин към първото вранско гнездо. Притеглящият го видя и се опита да го отбие настрани, но кълбото просто се пръсна и потопи и него, и вранското гнездо в пламъци.

Но Кип едва успя да види това, защото откатът от хвърлянето на нещо толкова масивно точно когато излетяха във въздуха отхвърли силно плъзгуна настрани и ако не бяха ударили гребена на поредната вълна, вероятно щяха да се преобърнат.

Вместо това просто забавиха и понеже Железни и Гавин бяха изхвърлени за миг от стеблата, плъзгунът заподскача над вълните. Кип видя как двама мъже насочват подвижни оръдия към тях, трети, обгърнат от пламъци, се прекатури от вранското гнездо и се оплете във въжетата, докато падаше с крясъци.

След това, щом четири от морските колесници се струпаха около Призмата, топчиите изчезнаха сред дъжд от огън и взрив от жълта светлина.

Оръдията на левия борд започнаха да стрелят и Кип видя как една черногвардейка на най-близката колесница просто изчезна. Защитната стена гореше и моряците и войниците над тях се мъчеха да я избутат през борда. Един от черногвардейците беше дръпнал черта от червен луксин по цялата дължина на корпуса на „Гаргантюа“ и когато оръдията загърмяха, той се запали.

След секунди Гавин и Железни отново бяха подкарали плъзгуна на скорост. Покрай тях свистяха куршуми.

— Птици! — извика Кип, щом ято гълъби изригна от палубата на „Гаргантюа“. „Гълъби?“

— Железни клюнове! — изрева един от черногвардейците.

Кип загуби от поглед птиците и самия кораб, щом плъзгунът заподскача насам-натам, за да ги избегне. Помисли си, че ще му прилошее от рязкото подскачане.

„Морска болест ли ще хвана сега? В разгара на битката?“

Двама от водачите на морските колесници, които бяха загубили стрелците си, бяха излезли извън обхвата на оръдията. Изоставиха едната колесница и дръпнаха въже, което накара луксина да се разпадне по шевовете. Гавин не искаше тайната за правенето на колесниците да попадне във вражески ръце. Но отвъд тях Кип видя приближаваща се галера, с три реда гребла, които я движеха бързо.

— Идва галера — извика Кип. Вдигна бинокъла и едва не повърна, щом лещите увеличиха многократно прииждащата вълна.

— Без флаг.

Гавин погледна и каза:

— Вероятно пирати, търсещи лесна плячка, не са на Векио. Дръж я под око.

После отново влязоха в боя. Излязоха откъм кърмата и покрай левия борд и видяха как взрив издуха едно от оръдията на най-ниската палуба във водата сред дъжд от дървени парчета, огън и дим. Един от черногвардейците — на Кип му се стори, че е Круксър — извика въодушевено.

Миг след това Кип видя как един от гълъбите пикира към Круксър, право към гърдите му, и удари.

Круксър плесна птицата от гърдите си. Тя падна във водата и след по-малко от секунда избухна.

Тогава Кип разбра. Също като адските хрътки, за които им беше разправял треньор Фиск, тези птици бяха естествени, но бяха наситени с волята на притеглящ да правят едно: да атакуват черногвардейци. А в този случай бяха снаряжени с малки гранати.

Което означаваше, че няколко десетки малки летящи бомби кръжат около големия кораб… малки, интелигентни бомби.

Интелигентни колкото гълъби поне.

И ако това не беше съвсем ужасяващо, то гледката как няколко от тях връхлетяха върху екип черногвардейци, забавили се да хвърлят граната в един оръдеен отвор, беше. След секунда и водачът, и стрелецът бяха разкъсани от взривовете. Гранатата, която бе хвърлила жената, отскочи от предпазната стена, падна във водата и избухна безвредно.

„Гаргантюа“ беше плаващ замък. Пожарите не се разрастваха. Беше непобедим.

— Стебла — каза Гавин на Железни.

Големият мъж, изглежда, знаеше какво има предвид Призмата, защото взе стеблото на Гавин и започна да тласка плъзгуна сам.

— Кип, дръж ме за глезените. Здраво.

Гавин вече заплиташе нещо между ръцете си. Кип буквално се гмурна към краката му. Мигновено подчинение. След това проследи погледа на Гавин.

Цялото ято останали железни клюнове летеше право към тях. След като караше само Железни, птиците ги настигаха бързо.

Гавин не приключи работата си, докато първата птица не се оказа буквално на ръка разстояние. В този момент разпери ръце и от тях се изпъна мрежа от жълт луксин, която погълна всички птици. След това Гавин дръпна рязко ръцете си надолу и едва не се издърпа от хватката на Кип. Но напрежението продължи едва секунда.