Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Не съществуваше такова нещо като действие от разстояние с луксин. За да хвърлиш нещо, трябваше да го хвърлиш, за да плеснеш нещо на една палуба, трябваше да го шибнеш долу. Гавин беше направил луксина на лост и беше запокитил цялата мрежа с птиците на палубата на „Гаргантюа“.

Където те се взривиха. Кип видя горната половина на човек с шлем — направо изхвърча от палубата.

Гавин се надигна и отново зае мястото си, а Кип видя как един оранжев притеглящ надникна от палубата и плисна надолу по корпуса луксин, за да потуши пламъците.

Железни също го видя и заби в черепа му син шип. Мъжът се претърколи през перилото и цопна в морето.

— Организират се в мускетни екипи — каза Железни.

И ефектът бе почти незабавен. Мъжете на палубата бяха започнали да поставят най-добрите си стрелци отпред, докато по-задните презареждаха и им подаваха готови мускети, защото и бързината, и точността на огъня нараснаха.

Водачката на морска колесница точно зад тях рухна и завъртя диво тръбите на една страна. Колесницата ѝ подскочи и изхвърли стрелеца ѝ в морето.

— Гвардеец зад борда! — извика Кип.

Реакцията на Железни и Гавин бе мигновена. Набрали скорост, те завиха рязко надясно. Плъзгунът подскочи преди да удари следващата вълна.

И тримата едва не бяха откъснати от борда от внезапната смяна на посоката, но нито Гавин, нито Железни забавиха. Измъкнаха от коланите си гранати и ги метнаха във високи дъги. След това — по още една.

— Подчервено по всички мускети, които видиш, Кип! — извика Гавин.

Понесоха се бързо към младия мъж във водата.

— Държа стеблата — каза Гавин.

Летяха право към черногвардееца. Кип си помисли, че се приближават твърде опасно, но щом скочиха над поредната вълна, Гавин леко зави и цопнаха само на стъпка от черногвардееца. Железни се пресегна и измъкна мъжа от водата.

Кип не беше видял какъв ефект имаха гранатите на палубата, но мускетният огън се бе разредил. След това видя, че едно от въртящите се оръдия на долната палуба се обръща към тях.

Другите черногвардейци се бяха струпали около тях и пръскаха червен луксин във всички посоки, жълтите мятаха святкащи кълба, за да заслепяват и разсейват, но самият им брой, както се бяха струпали в един сектор, бе достатъчен, за да подтикне топчиите да обърнат големите оръдия.

Гневните крясъци, яростните викове, стоновете на ранените и припрените викове на раздаващите заповеди, пукотът на огнените кълба и трясъкът на далечни мускети, и грохотът на оръдия, и свисъкът на снаряди, и хрущенето на раздрани платна, и плясъкът на вълните, и воят на вятъра, и стоновете на издъхващите, и крясъците на бесовете заглъхнаха, станаха далечни, приглушени. Кип можеше да чуе само бавното глухо туптене на сърцето си, нелепо бавно, а около и под това — тихо издихание, като на пясъчен бряг при отлив. За миг имаше безумното чувство, че чува как слънчевата светлина докосва вълните.

Видя как една от черногвардейките изпъна лъка си, тетивата докосна бузата ѝ и стрелата излетя в същия миг, в който куршум откъсна челюстта ѝ.

Глухо туптене. Светът изглеждаше свръхреален. Кип осъзна, че вижда целия спектър наведнъж. Виждаше десетки оръдия. Плъзгунът бе застанал успоредно на широката страна на „Гаргантюа“ и той можеше да види сиянието на хора по палубите, блясъците на запалители и бавно горящи фитили. Виждаше лъскавината на метал по буретата с барут зад отворените оръдейни амбразури, виждаше всичко съвсем ясно през дима.

Махна широко с ръка и разпръсна свръхвиолетови нишки като паяжина към всяко оръдие и буре, които можеше да види. После размаха длан и изхвърли взривове от огнекристали, толкова нажежени, че обгаряха дланта му, докато ги изстрелваше с невероятна бързина.

Обзе го невероятно задоволство. Ударите на сърцето му отекваха в ушите му.

Поразените от огнекристалите заредени мускети и оръдия на десния борд на „Гаргантюа“ гръмнаха изведнъж. Полузаредените топове също изгърмяха, мускети с мъжете с шомполи над тях изгърмяха. Заредените мускети, подавани на стрелците, изгърмяха. Някои от топовете все още не бяха заредени и Кип се почувства притеснен. Други обаче бяха напълно готови за стрелба, но все още не бяха избутани на позиция и взривиха дупки в стените на оръдейните палуби.

Целият кораб беше разтърсен от едновременната взривна сила.

Не беше зле.

А след това на трите оръдейни палуби се взривиха буретата с барут. Пламъци и дим, парчета дърво и оръдия, хора и части от хора се разхвърчаха и избиха нови дупки по всяка палуба.