Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Корпусоразбивач — каза Гавин, докато проверяваше да се увери, че фитилите са нагласени правилно. След това слезе по въжената стълба на морските колесници и притегли място за струпване на корпусоразбивачите плюс допълнителна опора за черногвардееца, който щеше да ги поставя, за да не се катурне от колесницата си. Беше заменил унищожените предния ден морски колесници и дори беше притеглил още няколко. Днес петдесет черногвардейци щяха да могат да тръгнат едновременно.

— Браво, Нера — каза Гавин. Жената изглеждаше смутена. — Спаси живота на много наши хора днес.

— Но, милорд, вие направихте диска сто пъти по-добър.

— Значи и аз съм спасил няколко живота — отвърна Гавин. — Екип сме, нали? — Усмихна ѝ се, а тя се изчерви.

Гавин се качи на своята морска колесница. Беше леко модифицирана спрямо предишните версии. Поредният експеримент. Винаги експериментираше. Един млад черногвардеец стоеше там, за да държи лодката стабилно, когато Гавин я отвърза. Беше Гавин Грейлинг.

Сякаш чук удари Гавин в гърдите. Погледна в очите младежа, който бе излъгал, за да спаси живота му, и каза тихо:

— Ще се постарая да съм достоен за това.

Младият мъж не отвърна нищо. Лицето му не издаде нищо.

Гавин си помисли дали да даде още заповеди и съвети на командир Железни, но пък той си знаеше работата. Щеше да нанесе максимални щети с минимални загуби. Нямаше нужда Гавин да му казва как да го направи. Тъй че тръгна.

Морето днес бе много по-спокойно от предния ден. Това само по себе си вероятно щеше да спаси повече черногвардейци от изобретението на Нера и Гавин.

За него самия не означаваше кой знае какво, освен че бе донякъде по-гладко и той щеше да пътува по-бързо.

Слънцето беше минало зенита, когато Гавин обърна плъзгуна и навлезе в залива на Острова на ясновидците. Видя, че вълноломът, който бе вдигнал, е в чудесно състояние и че в залива са излезли десетки рибарски лодки. Хората му махаха и го поздравяваха като завръщащ се герой. На брега вече имаше малко градче, джунглата беше изтласкана назад и покрай временните колиби се строяха стабилни сгради. Имаше дори ферми.

Промяната беше голяма. Гавин не беше много сигурен защо се изненада, но се изненада. Бяха складирали десетките хиляди жълти тухли, които бе направил, и явно ги използваха добре. Петдесет хиляди души с ясна цел, с добро водачество и с всичките им нужни сечива можеха да свършат много работа дори за кратко време. Това, което не го изненада, беше, че Третото око го чака на пясъчния бряг.

Да си ясновидец сигурно беше доста удобно.

Точно затова беше дошъл. Не можеше да повярва, че не се беше сетил веднага. Отиваше на битка и беше прекарал — може би похабил беше по-точно — няколко дни в оглеждане на позициите на противника. Макар че познаваше ясновидка. Истинска ясновидка, която не обличаше това, което вижда, в мистичен жаргон и смътни фрази.

Спря плъзгуна и скочи леко на пясъка. Третото око бе със семпла бяла рокля, стегната на кръста със златен пояс. Беше казала, че обикновено е скромна. Той пък се беше уверил, че всъщност е вярно. Тя протегна ръка и Гавин я целуна. Тя се усмихна зарадвана и Гавин си помисли, че този път в нея има някаква мекота.

— Моите извинения за последния път — каза тя.

— Милейди?

— Ако съм развалила брака ви последния път, когато морето ви изхвърли на брега. Старая се да не провалям бъдещето на хората, но бях под известно напрежение. И аз правя грешки.

Гавин погледна сияещото ѝ лице и остана благодарен, че му напомня, че е женен. Ужасно обичаше Карис, но тази жена го привличаше на няколко пласта под рационалното. Или над?

— Аз също — отвърна той. — Искам да попитам колко си…

— Изчакай. Корван е на кея. Мисля, че е толкова зает, че може да не е видял идването ти.

Предложи му ръката си и той я хвана и я поведе през множеството. Хората ги забелязваха и ги поглеждаха, някои свеждаха глави за миг. Гавин познаваше този вид уважение. Беше онова почитание, което мъже във военна кампания отдават на генерала си. Протоколът бе сведен до най-голите му, необходими пластове. Тези хора работеха — и работеха. Уважаваха Третото око и него и ги почитаха, но наистина имаха работа.

А тя нямаше никаква охрана. Това говореше или за безпрецедентно ниво на мир тук, или за нейната далновидност. Трудно е да убиеш ясновидец все пак, нали?

Стигнаха до кея. Корван Данавис говореше с трима мъже, които сочеха нещо, което приличаше на планове за корабостроителница.