Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Третото око се върна колебливо. Избегна да го погледне в очите, когато седна срещу него.

— Искаш да знаеш разположението на силите в Ру. Мога да ти кажа това.

— Искаш да ме наплашиш ужасно ли? — попита Гавин.

— Гавин, слушай какво ти казвам.

— Виж, точно такова нещо очаквам от шарлатан — отвърна ѝ Гавин. — Мислех, че не те бива много в салонните хитрини.

— Помниш ли Койос Белодъб?

— Помня, че видях стена да пада върху него преди шестнайсет години.

— Той е Цветния принц.

— Видях стена да…

— Не аз съм тъпакът в този разговор, Гайл. Моля те, не ми говори все едно, че съм. Колко пъти си се спасявал от сигурна смърт? Смяташ ли, че враговете ти не биха могли да имат същия късмет?

Устата на Гавин изведнъж пресъхна. „Какво… но аз… Карис знае ли това?“ Койос. Онази нощ, когато Карис беше плакала за мъртвите си братя, беше казала името му. Беше ѝ струвало много да му го каже. Беше го чувствала като предателство към брат си.

— Ти казал ли си на Карис всичките си тайни?

Честен въпрос. Беше ѝ казал повечето, но не, не всички.

— Губиш време — каза Третото око. Изведнъж стана твърда и хладна, сякаш само така можеше да се справи с положението. — Трябва да се върнеш в Хромария и да вземеш Карис.

— Тя е ранена.

— Престани да ме прекъсваш. Ще е достатъчно добре, за да се бие. Мъжете, които баща ти прати да я набият, бяха много внимателни, много професионални. Казано им беше да причинят болка, не нараняване.

— Баща ми ли беше? Ах, този…

— Това в момента не е важно. Ако не я вземеш… Просто я вземи.

— Кажи ми — настоя Гавин.

— Казването променя нещата — заяви тя напрегнато. Златното ѝ око сияеше.

— Кажи ми!

— Ако не я вземеш, ще умреш. Куршум от мускет утре или зелен бяс вдругиден. Ако умреш… Старите богове се пробуждат, Гавин.

— Старите богове се пробуждат? Само това ли ми казваш?

— Загубил си зеленото. Знаеш какво става. Тази битка за спасяването на Ру е благородна, но е погрешна. Вече знаеш това.

— Има зелена напаст ли? Като синята?

— Не можеш да ги спреш всичките, Гавин. Невъзможно е.

— Къде е? — настоя той.

— Ако ти кажа, няма да си на мястото, където трябва да си.

— Кажи ми.

— Ако ти кажа, ще умреш, проклет глупак — Отвърна тя ядосано. — Задай правилните въпроси!

— Дали ще… — Гавин сви юмруци. — Какво трябва да направя?

— Милостта не е слабост, а любовта има тежка цена.

— Мисля, че съм от мъжете, които…

— Ако не разбереш точно какъв мъж си, няма никаква надежда за тебе, изобщо.

— Ако държиш да си злокобна, това беше доста добро.

— Правя пророчества за препитание. Нещо по-добро ли искаш? Тогава тръгвай веднага и легни с жена си. Както стоят нещата, това може да е единственият ви шанс.

— Виж, това вече наистина беше злокобно. — Гавин се изправи с напереност, каквато не изпитваше. Беше научил някои неща, но не така, както го беше искал.

— Гавин — каза Третото око, — ти дойде да ме попиташ къде са силите им. Завзели са форта на Руишки нос, въпреки че не са вдигнали флага си. Надяват се да потопят флотата ви на влизане в залива. А в Ру вече има няколкостотин предатели, включително търговците и аташийските им наемници. Хората на принца работят здраво.

Гавин се поколеба.

— Колко ми остава, докато загубя останалите си цветове?

— Зависи какъв мъж си.

— Ти какво би предположила? — попита Гавин раздразнено.

— Ако си толкова добър, колкото си мисля, нямаш толкова време, колкото си мислиш. — Очите ѝ бяха пълни със състрадание — освен безжалостното трето око, което виждаше само истината.

Гавин излезе и видя Корван. Приятелят му беше плакал, но беше изтрил сълзите си и се опита да се престори, че не е.

„Косматите топки на Оролам, не е възможно да е толкова зле, нали?“

Прегърнаха се. Не си казаха нищо. Тръгнаха към пясъчния бряг. Третото око ги последва. Бяха се събрали хора, след като бяха разбрали кой е Гавин. Наблюдаваха от разстояние. Коленичеха. Сякаш не знаеха как да кажат на Гавин какво означава той за тях. И толкова по-добре, защото той също не знаеше как да го приеме. Махна им с ръка и кимна.

— Каза ми, че понякога грешиш, нали? — попита той красивата жена на Корван.

— Понякога — каза тя тъжно.

Едно на хиляда. Беше се изправял и пред по-лошо.

— Дазен — промълви Корван. После преглътна, вперил поглед в морето, загледан в нищото. — Милорд, тя казва, че ако замина с вас, ще стане още по-лошо. Иначе щях да… Милорд, за мен беше чест.

А после, когато Гавин се качи на плъзгуна и Корван избута лодката в лекия прибой, Третото око каза: