Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Каквото и да е, явно влудява и животните — каза командир Железни.

— Усещате ли го? — попита Потс.

Повечето черногвардейци измърмориха утвърдително.

— Май е по-добре да се махаме — каза командир Железни.

— Кип, ти усещаш ли го? — попита Потс.

— Абсолютно — отвърна Кип.

— Нера, а ти? — попита Потс.

— Не.

— Командире?

— Може малко.

— Уил, ти? — попита Потс.

Уил преглътна.

— Чувствам се наполовина побъркан, честно казано.

— Зелените са — каза Потс на командир Железни. — Нещо не е наред в зеленото. Похот, загуба на самоконтрол, бунт срещу властта. Цветния принц е отровил зеленото.

— Атират — измърмори някой злокобно.

— Каквото и да е, не засяга само притеглящи. Поразява обикновените хора и дори животни — каза Потс.

— Мъхобрад! — каза командир Железни. — Правим каквото можем да го спрем. Хората ви може да се върнат. Всичко все още може да се оправи.

Мъхобрад го изгледа свирепо.

— Да се оправи ли? Хванах жена си с друг мъж и когато тя ме видя, само се изсмя и продължи. Погледнах я в очите и не можах да разбера дали е чисто и просто лудост, или лудостта ѝ позволява да направи това, което винаги е искала.

Железни не отвърна нищо.

— Вървете да си играете вашите войни. Вървете да носите напастите си на други. Винаги плащаме ние, простите хора. Убих жена си, сър. Жената, която бе до мене в суша и жега, и огън, и след смъртта на четири дъщери за двайсет и четири години. Няма оправяне тука.

Те се отдалечиха от брега, а Мъхобрад се захвана отново със сеченето на кита, без да ги погледне.

— Зелени — каза командир Железни, също без да погледне никого, — казвате ми, ако стане твърде зле. Ако усетите, че ви тласка да се нахвърлите срещу нас, кажете. Няма да загубя никой от вас днес, без значение лудост или смърт. Разбрано?

— Да, сър — отвърна Кип с останалите.

Този ден стигнаха чак до аташийския бряг, почти до Руишки нос, и потопиха няколко кораба. На много от тях цареше безпорядък, моряците не искаха или не можеха да изпълняват заповеди и да действат като сплотени екипи. Това ги превръщаше в лесни мишени и ги потопиха без никакви проблеми.

Честно казано, тази лекота беше плашеща. При съчетанието от бързина, взривната мощ на корпусотрошачите и факта, че корабите, които нападаха, никога не бяха виждали такова нещо като морски колесници — а още по-малко бяха готови за тях, — потапяха кораб след кораб. Но чувството им за непобедимост бе разбито, когато Потс бе улучен от куршум в рамото. Превързаха го и се добраха чак до Руишки нос, където на върха на червените канари се извисяваше укрепление, настръхнало от артилерия, която можеше да обстрелва целия проток към залива. Приближиха се само колкото да могат да видят флаговете на форта — все още се вееха аташийските.

Командир Железни нареди връщане при флотата и успяха да се върнат час преди смрачаване, което беше добре, защото им отне още час да гледат секстанта, компаса и скоростта на плъзгане и да правят предположения, и отново да гледат секстанта и компаса. Кип и другите зелени изпитаха облекчение, щом се отдалечиха от аташийския бряг — Кип усети как лудостта започна да се смалява, докато брегът се стапяше в далечината.

Обсъдиха го и не можеха да са сигурни, защото измерването на усещания за нарастващ ужас не беше толкова просто като плъзгането на топчетата на сметалото, но смятаха, че онова, което причинява лудостта, трябва да идва от лагера на Цветния принц. Или от някой от корабите му наблизо. Никой като че ли не искаше да говори за перспективата да водят битка, след като бе толкова вероятно хората да скачат от корабите, колкото и да се подчинят на заповед. Щеше да си е направо хаос и касапница.

Гавин не се върна тази нощ. Кип се зачуди дали не е загинал някъде, далече и сам.

На сутринта отново потеглиха, но този път командир Железни не взе никой, който може да притегля зелено. Кип се почувства самотен. Махна на Круксър за довиждане и се намръщи заради лошия си късмет. Когато се обърна, видя Гринуди.

— Млади господарю — каза робът. — Оказа се, че лукслорд Гайл има свободен час. Желае да играе с вас на Деветте крале. Придружете ме, моля.

Не беше молба, разбира се.

— А ако не дойда? — попита Кип.

Гринуди се усмихна с неприятната си усмивка и каза:

— Дълго плаване до дома.

Гавин едва се добра до Хромария преди да падне нощта — плъзгунът забавяше и забавяше, докато очите му се напрягаха за светлина. Добре поне че водата бе достатъчно спокойна, за да може да акостира на задната страна на Малки Яспис, където имаше малко кейче, вместо да се налага да притегли цяла лодка, да стигне с гребане до Големи Яспис и оттам да продължи пеш.