Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Почти се беше изправил, когато Ейрам го удари в гърба с палка от зелен луксин.

Кип отново се надигна, с усилие. И изпъшка, когато друга палка се стовари върху гърба му. Е, този път поне не падна.

Видя мисълта, минала през ума на Ейрам: можеше да го удари с палката по главата и да го извади от строя. Но удар в главата можеше да остави Кип идиот, а това щеше да донесе на Ейрам изхвърляне от Черната гвардия завинаги.

Този път поне правилата помагаха на Кип.

След като не знаеше какво друго да направи, Ейрам отново изпердаши с палката Кип по гърба. По-силно.

Кип го погледна отдолу и се ухили. „Не знаеш ли какво съм аз?

Аз съм шибаната костенурка-мечок.“

Изрева и се надигна, докато Ейрам вдигаше ръка за нов замах. Улови китката му и натисна. Ейрам го удари с коляно в корема, но това само означаваше, че губи равновесие, още повече че Кип пъхна стъпало зад неговото.

Кип падна върху Ейрам, но го изтърва почти мигновено. Ейрам се изплъзна, озова се под мишницата на Кип и започна да го удря в бъбрека с юмруци. Кип се опита да се избута от земята, но някак си не можеше да намери опора. Зелен луксин държеше ръцете му стегнати.

— Спипах те, Кип! — зашепна Ейрам в ухото му. — Не те довършвам само за да не спрат боя. Стискам само колкото за да те накажа.

Прониза го болка, от която му беше трудно да мисли, невъзможно — да планира. Ейрам го остави да се изплъзне малко от хватката, а след това я стегна отново и се ухили свирепо.

Със стегнати зад гърба ръце, докато се превърташе настрани, Кип използва болката като удари на чук, за да втвърди волята му. Взря се в кристалите над тях, окъпа ги в зелена светлина… изстреля към тях камъчета, колкото може по-силно.

Юмрук се натресе в челюстта му и той се превъртя тежко на гръб. После нещо изпращя и зеленият кристал горе се пръсна, потопи ги в мрак и ги засипа с кристален дъжд. Кип не само беше разбил зеления филтър, но и огледалото зад него, което насочваше светлината към тренировъчното поле. От тълпата се разнесоха тревожни викове.

Кип беше готов за тъмнината… докато Ейрам не беше. Ейрам изтърва зеления луксин, с който стягаше като в белезници ръцете на Кип. Белезниците се счупиха и Кип се измъкна от хватката, замахна с лакът към главата на Ейрам и го перна отстрани в слепоочието.

След това се изправи. Отпусна очите си в подчервеното и вече можеше да вижда. Ейрам също се беше надигнал и се озърташе.

Кип го удари с юмрук в корема и бързо отстъпи. Ейрам се присви и изпъшка. Кип мина крачка наляво и го удари в бъбрека.

След това, твърде бързо, някой в тълпата сътвори магическа факла. Не! Някой изхвърли нагоре жълт пламък. Кип отново стисна очи за нормално зрение. „Мога да притегля жълто, ако съм…“

Но Ейрам му налетя. Удари го в слабините и го спъна.

Лицето на Кип остърга пръстта, а след това Ейрам скочи отгоре му.

Заудря го с юмруци по краката, силни удари точно в средата на бедрата, за да ги обездвижи.

„Болката не е нищо, не е нищо, не е нищо…“

Все едно беше какво си казва. Това не беше болка. Това беше простият отказ на тялото му да се подчинява на заповеди.

„Мисли, Кип, мисли! Един удар може да сложи край на боя.

Един късметлийски удар. Оролам, моля те! Дай ми само един такъв удар!“

Пльосна се по корем. Макар да бе посещавал малко часове по борба, знаеше, че това е глупав ход. Ръцете и краката ти — твоите оръжия — стават почти безполезни. Напрегна се и отметна глава назад колкото можеше по-силно, с надеждата да удари Ейрам в лицето.

Тилът му се хлъзна по страната на Ейрам.

Кръгът отново светна с естествена бяла светлина — огледалата на полето бяха сменени и жълтата светлина бе угасена. Единствената надежда на Кип бе разбита. Дори не беше имал време да притегли жълто. Зелените филтри пак се отвориха.

А след това нещо стегна ръцете му. Луксин, какво друго. Юмрук го удари по дясното ухо. Другият по лявото. После по бузата му. После — по устата.

Дясно, ляво, дясно, ляво, дясно…

Кип губеше съзнание. Но Ейрам беше обезумял. Ножицата му с крака се беше разхлабила, понеже се беше съсредоточил само върху това да бие Кип, докато го размаже.

Кип изрева и се надигна, а Ейрам изгуби равновесие и падна напред. Кип се надигна на колене, но Ейрам го затисна и заудря с юмруци, все по-силно и по-силно, удряше го в лицето.

Разплакан, оглупял от гняв и болка, заслепен от кръвта, Кип изрева пак и се изправи… надигна по-голямото момче във въздуха, наполовина на гръб, наполовина — върху раменете си. Усети как Ейрам спря да удря и ръцете му се сключиха върху врата му.