Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Давай, Трошач! — извика някой от тълпата.

Единствената мисъл, която му мина през ума, беше да размаже Ейрам като буболечка. С крясък, заглушил пронизителния звук от свирката на Фиск, Кип се приведе, хвърли се на земята и…

Падна върху огромна червена възглавница. Някой неумолимо издърпа ръцете и краката му, после смъкнаха Ейрам от него.

Облаците плътен червен луксин се разпръснаха и Кип остана сам и разплакан на земята. Треньор Фиск го огледа бързо, за да види колко тежки са нараняванията му, после се изправи.

— Ейрам печели. Първите четиринайсет са решени. Оттук насетне се борим за място. Но, Ейрам, ти загуби самообладание. Адски близо беше до отстраняване. Приключил си за днес.

— Не! — извика Кип.

Треньор Фиск го изгледа, а след това извърна очи, сякаш Кип се беше посрамил.

Кип плачеше. Не от болка, макар че вече всичко беше болка. Беше стигнал толкова близо… Можеше да размаже Ейрам, ако просто ги бяха оставили да довършат боя. Беше за малко…

За малко. Той беше Кип Замалкото. Кип Провала. За малко — достатъчно добър. Плачеше и се беше омазал целият със сополи и кръв.

Вдигна глава и се огледа. Очакваше да види, че Гавин напуска. Кип беше разочарование. Разплакано момиченце, след като на Гавин му трябваше син, който да е негов образ и подобие. Кип изобщо не беше като баща си. Как можеше жълъдът да е паднал толкова далече от дъба? Но Гавин му кимна да се приближи.

Кип стана и тръгна към дървените скамейки и към баща си. Наведе очи унизен, унизен от сълзите, стичащи се по лицето му, без да може да спре, без да може да ги скрие.

Някой започна да ръкопляска. След това се присъединиха и други, и всички заръкопляскаха. Кип погледна да види дали Ейрам се покланя, или нещо такова. Не. Всички ръкопляскаха и гледаха него. Него?!

Кип потърка чело, мъчеше се да се овладее. На него? За него?

Мамка му! Заплака още по-силно. Искал беше да е черногвардеец. Черногвардейците бяха единствените хора, които уважаваше. Единствените хора на света, като които искаше да бъде. И ги беше провалил — а те му ръкопляскаха.

Взе някаква кърпа, уж за да изтрие кръвта от лицето си. Покри главата си с нея. Някой го прегърна през рамо и Кип видя, че е баща му.

— Татко. Аз… ако не бяха надули свирката… аз почти…

— Момчето изпадна в паника, Кип. Хватката, която приложи, троши врата. И мисля, че щеше да го направи. Ако не бяха надули свирката, когато паднехте на земята щеше да си мъртъв.

Ейрам беше направил хватката. Кип беше усетил ръцете му, стягащи се около врата му. Ако Ейрам го беше убил, щяха да го изхвърлят от Черната гвардия. Не че щеше да е от голяма полза за Кип.

— Провалих се — измърмори той, не смееше да погледне изпод кърпата на главата си.

— Да — каза Гавин. — Той е по-добър от теб. Случва се. Онова с кристала беше умно. Добре е обаче човек да се учи от по-добрите от него. Носът ти май е счупен. Трябва да се намести бързо.

Кип опипа предпазливо носа си. О, изобщо не беше подходящата форма за нос.

— И какво сега, да не пищя ли?

— Опитай се — каза Гавин. И без да го притеснява потната коса на Кип, го хвана за тила, след което сграбчи носа му и го издърпа.

Кип изпъшка, изохка тихо, пое си дъх. Милостиви Оролам!

Но не изпищя.

Е, това май беше единственото, в което не се бе провалил днес.

Тръгна след Гавин към скамейките, но от всичко, което беше казал баща му, в ума му се беше лепнало само „почти“ и „Той е по-добър от теб“.

Лекар, притеглящ зелено, донесе напоени със свръхвиолет превръзки и превърза раните на Кип. После, докато наблюдаваха останалите боеве, с иглички и конец от зелен луксин заши дясната буза на Кип и левия клепач, а след това разтри щипещи мехлеми по тях и още няколко рани.

След това му даде отвара от мак, твърде скромна доза според Кип. Но той все пак се радваше, че може да седи — краката му едва ли щяха да му позволят да стои прав.

Общо взето гледането на двубоите не можеше да го научи на нищо, защото Кип не можеше да внимава достатъчно, за да се учи. Но беше добро за разсейване. Тея победи в едно предизвикателство, а след това спечели два двубоя срещу момчета, които изглеждаха стъписани от бързината ѝ. Завърши седма. Кип беше горд с нея. От усмивката на устните ѝ можеше да разбере, че тя също се гордее със себе си.

Наблюдаваха до края. Боят на Круксър беше истинско изкуство. Той също се беше смъкнал до четвърто място заради „загубата“ им в изпитанието в реални условия. Предизвика третия, втория и първия… и спечели. Кип видя как баща му погледна впечатлен командир Железни.