Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Ейрам трябваше да спечели само още една битка и ако го направеше, Кип изпадаше. Ейрам отиде до перилото и заоглежда възможните си противници, застанал почти пред Кип.

— Страхливец — подхвърли му Кип. — Не си достатъчно умен, за да го измислиш. Кой го направи? Колко ти платиха да го направиш?

Лицето на Ейрам пламна от гняв за миг, но той бързо го скри.

— Измамник — каза Кип. — Какво си мислиш, че си някакъв съвременен Айрад ли? Айрад не е печелил пари за това, което е правил. Не е използвал отбор. В сравнение с него ти си говно. Ще ме прескочиш. Мен. Човека, когото си нает да спреш. Мислиш, че си най-добрият в класа, мислиш, че си по-добър от Круксър, но те е страх да се захванеш с мен.

— Имам да спечеля много двубои днес, Кип. Няма защо да се уморявам излишно…

— Значи боят с мен ще те изтощи? Мислех, че си удивителен. Айрад не се ли е бил с всеки в класа по пътя си нагоре? А ти дори няма да се биеш с един шишко на четиринайсето място. Легенда ще станеш ти, Ейрам. Ейрам Неготовия, така ще те наречем. Ейрам Без срам… — Хм, това се получи много добре. — Ейрам…

Ейрам плесна жетона си на пода пред него и изръмжа:

— Ще те убия!

И закрачи към центъра на кръга.

Круксър се озова до Кип на мига.

— Гениално! Значи, Кип, след заден ритник Ейрам обича да нанася страничен удар с юмрук в корема или лицето. Влага много сила, но ако успееш да се дръпнеш и после да му влезеш, ще е открит.

— Виждал съм го — отвърна Кип. — Просто не съм достатъчно бърз, за да се възползвам от това.

— Време е! — обяви треньор Фиск. — Излезте напред.

— Още нещо? — попита Кип. — Моля те.

— Бърз притеглящ е също така — каза Круксър. — Внимавай за това… обаче си късметлия, нали, Трошач?

— Голям.

— Трошач, напред или вън! — извика треньорът.

— Е, все пак е нещо — каза Круксър.

— Не казах, че е добър късмет.

Кип се обърна и закрачи към центъра на кръга. А след това видя най-лошото нещо на света. Вълна на разпознаване премина през събралите се черногвардейци и обучаеми, когато някой излезе пред редиците, за да гледа. Гавин. Гавин беше тук. Призмата Гавин Гайл бе дошъл лично, за да види изпитанието на сина си.

А на Кип му предстоеше да се провали.

Разбира се, беше дошъл точно сега. Разбира се, не беше имал време да дойде достатъчно рано, за да види как Кип спечели предишните двубои. Да види как Кип прави умни неща. Не, беше дошъл точно сега, когато Кип бе останал без идеи и без късмет. Точно когато Кип щеше да го посрами.

— Зле ли си, Трошач? — попита треньор Фиск.

О, и разбира се, Призмата седна до командир Железни. Все едно никой друг тук не съществуваше. Прекрасно.

— Предвиждам велика победа — каза Кип.

— Ти си едно нагло малко лайно — подхвърли презрително Ейрам.

— Не казах, че е моя — рече Кип.

— Ъ?

— Не моя… победа. Виж, шегите не се получават, когато трябва да обясняваш на… все едно, забрави.

— Глупак ли ме наричаш? — попита Ейрам.

„Мм, не, но ти приляга.“

— Ще те накажа, Кип. — Нарече го по име явно за да го обиди. Не беше обидно.

— Мисля, че всъщност изобщо не се разбираме — отвърна Кип.

— Стига! — каза треньор Фиск. — Цветове?

— Зелен и син — заяви Ейрам.

— Всички — каза Кип. Нямаше причина да го крие повече.

— Претендираш, че си полихром ли, Трошач? — попита треньор Фиск.

Тук отговорът беше ясен.

— Мм… Да — отвърна Кип.

— Лош момент да го обявиш, Трошач — каза треньор Фиск.

— Какво? — Според Кип моментът да го обяви беше идеален.

— Полихромите имат такива предимства над нормалните притеглящи, че черногвардейците отдавна са установили, че за да се изпита действителната им годност да бъдат в Черната гвардия, трябва да бъдат ограничени до цветовете, избрани от противниците им, плюс един.

— Какво? — каза Кип. — Значи като казвам, че мога да притеглям повече цветове, ми давате по-малко?

— Точно така.

— Ама това е… — Кип едва се удържа.

Треньор Фиск повдигна вежда.

Кип се намръщи.

— Много е трудно да се приеме. — Покашля се. — И не мисля, че е честно.

— Не мисля, че е честно, казва копелето на Призмата. Лайно! — подхвърли Ейрам. — Изобщо не би трябвало да си тук.

— Ейрам, не знам кой те е подкупил, но ще ти размажа физиономията — каза Кип. — Днес ще ме победиш. Несъмнено. Но аз ще се върна.

— Ще те заболи, Кип. Ще те накарам да заквичиш като прасенцето, каквото си.

— Ебал съм те — каза Кип.

— Трошач — извика треньор Фиск, — на самия ръб си. Кажеш ли още една дума, губиш цвят.