Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Кип, предизвикай мен — каза Тея.

Той мигновено осъзна какво има предвид. Щеше да го остави да спечели. Щеше да влезе. Въпросът е в това кого познаваш, а не колко си добър. Кип искаше да влезе с цялото си сърце. Щяха да го избутат. Но ако влезеше с измама, това щеше да зацапа всичко, което бе постигнал. Нямаше да е по-добър от Ейрам и приятелите му.

А ако двамата с Тея ги хванеха, че мамят — нещо, за което треньорите винаги следяха, когато в двубой влязат партньори, — щяха да изхвърлят и двамата. За него щеше да е унизително. За Тея щеше да е пълен провал.

И все пак тя беше предложила. Беше приятелка. Истинска приятелка. По-добра, отколкото той заслужаваше.

Кип пристъпи напред и предизвика единайсети номер, Риг.

— Кип! — каза Тея.

Той я пренебрегна. Изобщо не погледна към нея, след като влезе в кръга. Помоли за свръхвиолетов и син цвят. Риг получи червен и оранжев, но Кип знаеше, че с него е свършено. Червеното и оранжевото не помагаха в този вид тренировъчни битки, които правеха в Черната гвардия, защото нямаше безопасен начин да подпалиш противника. Обучението щеше естествено да е в ущърб на Риг, което означаваше, че е могъл да стигне толкова високо само защото е голям физически борец.

Едва когато Кип пристъпи в кръга, осъзна една още по-голяма своя грешка от това, че бе избрал Риг. Трябваше да заяви всичките си цветове. Вече нямаше нищо за губене. Целият смисъл в необявяването на цветовете беше за да може да ги използва в последния си двубой, а в припряната си глупост и фалшив героизъм беше изгърмял това си предимство. Тея се беше опитала да му го каже… но той бе помислил, че ще го похвали за благородството му или нещо такова.

Свирката изпищя и нещата тръгнаха точно както Кип очакваше. Риг налиташе бързо и разстройваше всеки опит на Кип да притегли и скоро двамата се вкопчиха един в друг. Риг се плъзна зад Кип: държеше лицето си наведено и отбиваше всяка атака, която Кип опиташе със син луксин, докато Кип не се изчерпа. След което Кип направи единственото, което можа да измисли: напълни устата и носа на Риг със свръхвиолет, докато стискаше ръцете му.

Но момчето не изпадна в паника, не се замята: изби свръхвиолетът с езика и зъбите си и на свой ред задави Кип.

И така, бъдещето на Кип вече не беше в ръцете му. Беше дванайсети от четиринайсет. Риг му помогна да стане.

— Добър опит беше, Трошач. Голям късмет, че влезе.

Но Кип знаеше, че вече е загубил.

Тап. Тап.

Захвърлен в катранената чернилка на стаята, Кип някак си знаеше къде е всяко нещо.

„Запаметих всичко в стаята.“

Тап. Тап. Тап. И вътре. Бум.

Кип? Нещо за Кип? Защо ми хрумна това? Криввам глава. Странно. Несъмнено палето спи на палубата, съвзема се.

Смъквам ръкавиците и се мъча да потисна гнева, който ме обзема при вида на ръцете ми.

Проклети да са. Проклети да са всички.

Тънки нишки червен луксин блещукат в тъмното, огнени жили през шлаката на кожата ми. Дръпвам качулката си.

Къде го крие момчето? Претърсих стаята му наел бях джебчии да сбутат и опипат тумбестото му тяло. Нищо.

Гневът се надига и свивам ръце в юмруци, стискам юмруци. Мога да усетя как стаята става по-ярка, по-гореща. Ще успея до Слънцеднев. По дяволите!

Сега ще отида и ще го намеря. Ще го пребия до смърт — бездруго е ранен, — ако се наложи. Може би е лудост.

Ръката ми е на вратата, преди да си спомня за ръкавиците и наметалото. Нахлузвам ръкавиците и изръмжавам на отражението на мъжа, изрисуван с червен пламък в огледалото. Смъквам качулката и излизам в коридора.

— Капитане!

Кип отиде при Тея и Круксър и им обясни конспиративната си теория, а след това наблюдаваха разиграването ѝ, точно както го беше предвидил. Плешивеца се би и надви Югертен, след това се би и победи Тала и за миг Кип си помисли, че ще предизвика него — и да му даде нов шанс, — но вместо това Плешивеца му се усмихна презрително, предизвика единайсети номер и спечели.

Този бой за единайсетото място отне много от силите на Плешивеца обаче и той беше размазан от девети. Преподредиха се и след като Плешивеца вече беше единайсети, Кип беше изместен на тринайсето място.

След това излезе Бъчонката. Той също се би, както Кип беше очаквал, като прескочи Ейрам и се зае с бойци, които вече бяха отпаднали, а след това прескочи Кип, който плю в краката му. Бъчонката се добра до дванайсето и загуби от деветия.

Кип се изтъркаля до четиринайсето. Ейрам предизвика три места над него, петнайсето, което беше Ерато. Тя все едно вече беше вън, тъй че му отстъпи без бой.