Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Кип зае мястото си в номерираната редица и започна да крои собствената си тактика на предизвикване. Съжаляваше, че не може да стои до Тея, за да го обсъди с нея. Тя разбираше всичко това по-добре от него. Но после Тифаир застана пред него и заяви:

— Предизвиквам Кип.

Какво? Кип я погледна невярващо, а тя сви рамене. Той проследи погледа ѝ към тези, които бяха над него. Бъчонката и Плешивеца бяха точно над Кип. За миг в ума му просветна разбиране, че тук става нещо по-голямо — но какво?

Той беше сериозното предизвикателство, изглежда. Отново. Самият той беше замислил да прескочи Бъчонката и Плешивеца. Никой от двамата не трябваше да е толкова ниско. Смяташе, че и двамата трябва да са сред първите четиринайсет.

Но трябваше отново да излезе в средата на кръга. Ако загубеше този двубой, беше извън играта. Толкова.

Тълпата дори не пазеше тишина за тези ранни двубои. Кип не можеше да ги вини, след като гледката с най-лошите бойци, които дори нямаше да успеят да влязат, не беше ужасно интересна.

Отидоха при адския камък и заеха местата си. Прожекторите светнаха, синьо и зелено, но Тифаир не прояви интерес към притеглянето. Нападна, насочи ритник в слепоочието на Кип и той видя отваряне, в което да атакува коляното на другия ѝ крак с рязко ниско изритване… но беше осакатяващ удар. Поколеба се. Вместо това пое ритника ѝ и колебанието му донесе кънтеж в ушите.

Тя използва това, за да го удари с юмрук в лицето два пъти, леко и бързо, но достатъчно, за да го зашемети.

Кип залитна. Тя го удари в корема, изрита към слабините му… той едва отби с коляно, но все пак пое удара с бедрото си. Тя отново замахна с юмрук към лицето му, но той се сниши и юмрукът ѝ се натресе в челото му.

Тя изохка, но не спря. След като Кип се присви изгърбен, му нанесе няколко мълниеносни удара. После докопа ръката му и пробва обездвижваща хватка.

Кип налетя в нея и двамата паднаха, изящно като чифтосващи се костенурки.

Тифаир опита ножица с крака, но краката и не бяха достатъчно дълги, за да стегнат Кип около кръста. Кип се превъртя отгоре ѝ и я натисна с цялата си тежест. Сграбчи едната ѝ ръка с две ръце и след това просто легна върху лицето ѝ.

Момичето се заизвива, изрита стъпалата си нагоре в опит да го смъкне от себе си, но не беше достатъчно силна. С другата си ръка посегна към топките на Кип, но той натисна с бедро и тя успя само да пъхне ръката си отдолу. Задърпа се да я освободи и не успя.

После изпадна в паника, понеже не можеше да вдиша, замаха безпомощно… и свирката отново изпищя.

Последваха оглушителни ръкопляскания и смях, щом Кип се изправи и ѝ подаде ръка, но тя му се озъби злобно и профуча покрай него.

— Браво, шишко! — извика един от по-старите обучаеми.

Кип тръгна към мястото си в строя, вече уморен, и с изненада видя, че зад перилото го чака самият командир Железни.

О, слава на Оролам. След като Гавин се беше върнал, командирът щеше да влезе и да каже: „Трошача е специален случай. Той все едно е вътре.“ И Кип нямаше да трябва да минава през унижението да му скъсат задника от бой хора, които дори нямаше да влязат в Черната гвардия.

Както обикновено, дребосъците заприиждаха към него, но командирът ги изгледа навъсено и те се разпръснаха. Кип застана пред него. Командирът изглеждаше толкова напрегнат, че Кип преглътна.

— Мислиш, че вече е различно, защото той е тук ли? — попита командирът. Явно говореше за Гавин, но дори не погледна Кип. Сто на сто ги следяха. — Нищо не се е променило. Продължаваш да си сам — каза командирът. И си тръгна.

Кип облиза устни и каза на гърба му:

— Да, сър.

Беше с едно място нагоре. Погледна редицата. Все пак някакъв късмет, нали? Малко. Можеше да прескочи Бъчонката и Плешивеца и да се заеме с Югертен, на петнайсето място. Ако не друго, Югертен трябваше да е деветнайсети или двайсети. Кип имаше добър шанс, нали? Разбира се.

Взе жетона си за предизвикване, занесе го при Югертен и го постави на перилото пред момчето — то изобщо не изглеждаше изненадано.

Кип излезе бавно от кръга, за да си поеме дъх. Видя, че Тея се е намръщила замислено.

— Имаме много двубои днес, Трошач. Раздвижи се — подкани го треньор Фиск.

Югертен беше висок, но дългурест и непохватен и син монохром. Двамата заеха местата си, преценяваха се един друг мълчаливо. След това светлините угаснаха… и грейнаха отново, синя и зелена. Кип притегли зелено колкото може по-бързо, а Югертен се задоволи с това само да отстъпи назад и също притегли. Но когато Кип изстреля зелено кълбо, Югертен се сниши, а след миг се изправи, притеглил две т-палки. Кип никога не се беше бил с тези оръжия, но беше ясно, че Югертен ги владее. Развъртя ги в бърз кръг и връхлетя срещу Кип, за да не му остави време да притегли още нещо.