Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Заеха местата си както винаги и треньор Фиск застана пред тях, за да им съобщи правилата.

— Един цвят, вие избирате кой. Без очила. Без оръжия. Както и преди, можете да предизвикате на двубой три места над вас. Печелите жетона на победителя и можете да предизвикате отново. Тези на дъното предизвикват първи. Милост или в безсъзнание, както аз преценя. Знаем, че искате да спечелите и че за някои от вас всичко зависи от тези битки, но всеки, който осакати противник по време на изпита, ще бъде изхвърлен. Разбрано?

— Да, сър — отвърнаха дребосъците едновременно.

Въздухът бе натежал като пред гръмотевична буря. Това изпитание отделяше дребосъците от черногвардейците. Дори да бъдеха изхвърлени или ранени преди финалните клетви, ако днес се справеха, щяха завинаги да носят този рядък почетен знак: черногвардеец. Договорите на издържалите днешното изпитание ученици роби щяха да бъдат прибрани в хранилището на Хромария. Никаква намеса нямаше да се допусне в обучението им, докато не бъдат изхвърлени или не застанат да положат окончателните си клетви и цената им да бъде платена от самия Хромарий. Цената щеше да направи господарите им богати, но самата продажба не беше доброволна. Щяха мигновено да преминат в друга класа. Щяха, разбира се, все пак да дължат подчинение на Черната гвардия и щяха да служат до уволнение. Но дори един роб черногвардеец беше черногвардеец. Вътрешно нямаше никаква разлика в задължения или привилегии: жена от сто поколения благородници като Карис Белодъб служеше точно по същия график като Пан Харл, чиито предци бяха роби осем от последните десет поколения.

Днешният ден беше всичко.

Когато тръгнаха към ринга, им връчиха жетони и треньор Фиск каза:

— Ако влезете в Черната гвардия, ще запазите жетона, който ще спечелите тази седмица. Жетона, който получите на последната клетва, ще пазите през целия си живот. — Свали каишката, която носеше на врата си, и им показа стар златен жетон с изписана на него четворка. — Тези с най-високите числа ще станат лейтенанти. Сега се стройте.

Кип зае мястото си в строя. Един по-голям обучаем започна да проверява всяко име по списъка и даваше златни жетони на първите четиринайсет, а на тези под тях — бронзови. На лицевата страна на всеки жетон имаше парийско число плюс стих от някакъв древен текст, който Кип не можеше да прочете. На обратната страна имаше боец, всеки с различен релеф на всеки жетон. Жетонът на Кип се оказа бронзов, с изсечен на него образ на жена, с размахан кривак към нея и с парийското осемнайсет на гърба.

Кип се обади:

— Сър, аз съм на петнайсето място, не на осемнайсето.

Целият кръг затихна. Не само новобранците, но всички останали обучаеми и черногвардейци. Никога не противоречиш на треньор. И наистина, треньор Фиск се намръщи.

— Не провери ли списъка? Вашата група не завърши вчера. Всички се сринахте три места надолу.

— Глупости! — изтърси Кип. И запуши устата си с ръка. Черногвардейците си държаха езика зад зъбите.

— Току-що загуби един цвят заради това, момче — каза треньор Фиск. — Ако държиш да кажеш още нещо, ще загубиш още. Искаш ли да го направиш?

Кип преглътна. Поклати глава.

— Смятате вчерашния ни бой за загуба? — Този път гласът беше на Круксър. Момчето пристъпи напред. — Видяхте ли как се би Трошача? Минахме през всичко заради него. Спечелихме. Между там, където бяхме, и мястото, където онзи кучи син уби Лусия, имаше само добри квартали. Съжалявам, сър, но Трошача е прав. Това са глупости. Ние направихме почти невъзможното…

— Круксър! Още си дребосък и ако си забравил мястото си, ще те изритам оттук на секундата — каза треньор Фиск. — Задачата ви беше да върнете парите в Хромария. Не го направихте. Никакви извинения. Провалихте се.

Кип никога не беше виждал Круксър ядосан, още по-малко разгневен, но сега момчето беше точно в това състояние. За миг Кип си помисли, че ще посегне на треньор Фиск. Трепет пробяга през тълпата като дръпната струна на псантрия. Всички тук бяха обучени да предвиждат насилието и всички виждаха едно и също. Но Кип пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Круксър.

— Оролам няма да позволи несправедливостта да устои за дълго, нали?

Круксър беше религиозен. Според Кип луксиатските баналности можеше да пренасочат вниманието на съученика му.

— Факт, който ще е добре да помним всички — каза Круксър. Тонът му беше сдържан, но очите му не се откъсваха от треньор Фиск. После Круксър се обърна.