Брент Уийкс - Заслепяващият нож

А Кип връхлетя приведен и натресе глава в корема ѝ. Тя падна и въздухът излезе на съсък от дробовете ѝ.

Кип рухна отгоре ѝ, изправи се, вдигна проснатото момиче за колана на панталоните и за яката, притича с нея до ръба на кръга и я изхвърли навън.

Чу ахкания сред тълпата и няколко ръкопляскания. Треньор Фиск изброи до пет, докато Ерато се мъчеше да се вдигне и не успя, след което обяви:

— Трошача печели! Занесете Ерато в лазарета. Трошач, имаш минута до следващия бой. — Приближи се и сниши глас. — Значи вече можеш да притегляш свръхвиолет?

— Малко, сър.

— Знаеш, че не се очакваше да държиш луксин.

— Някой ме научи да използвам всяко предимство и изненада, с които разполагам. — Този някой го гледаше в очите, разбира се.

— Прекара ме, но няма да се случи повече, Трошач. Хитро беше, че не обяви полихромията си, но няма винаги да вадиш късмет и да принуждаваш противниците си да използват твоите цветове. Дано да имаш други трикове.

— Винаги, сър — отвърна Кип. „Аз също се надявам“, помисли си. Изтърси останалото от свръхвиолета. Арогантността не му беше струвала нищо… а уж трябваше. Без цветове. Колко ли глупав беше?

— Освен това се откажи от този удар с глава — каза треньор Фиск. — Може да си счупиш врата.

— Да, сър.

— Трошач, ела тук — извика Круксър. Стоеше на ръба на кръга.

Кип се приближи.

— Още не си в безопасност, знаеш го, нали?

— Знам. Трябва да спечеля още едно състезание.

— Имаш ли план? — попита Круксър.

— Може да не е добър — отвърна Кип. — Аз…

Замълча. Погледна отново разположението. Номерът му вече беше дванайсет. Трябваше да приключи деня на четиринайсет или по-добре да остане на този, но след като приключеше борбата, всеки под него щеше да се бори следващ. Тъй че ако спечелеше още един бой, беше в безопасност, но ако загубеше, следващият боец щеше да е Плешивеца. От неговото осемнайсето място щеше да предизвика по-скоро шестнайсетия Югертен, вместо да се заеме с приятеля му Ейрам на петнайсето. Югертен вече се беше издънил, тъй че никакъв проблем там. След това Плешивеца щеше да удари Тала на четиринайсето. Тя беше силна притегляща, но все още не беше достатъчно бърза.

Оттам можеше или да предизвика Кип, или да го подмине и да се бори с единайсети.

Може би щеше дори да се изкатери още нагоре, но това нямаше значение. Единствените, които можеха да се изкачат след като Плешивеца минеше, бяха двамата с по-нисък ранг, Ейрам и Бъчонката.

Всички борби на Бъчонката можеше да са срещу хора, които вече бяха загубили. И той също можеше да прескочи Кип.

След това щеше да тръгне Ейрам, който отново трябваше да се бие с вече загубили, докато не подмине Кип.

Ако Ерато не се беше издънила, четиримата приятели щяха да успеят да влязат в Черната гвардия.

Колкото повече Кип го оглеждаше, толкова по-гениално му се струваше. Ейрам, Плешивеца и Бъчонката имаха място в първата десетка. Дори Ерато беше близо. Един или двама от тях можеше да не извадят късмет и да стигнат до последното изпитание по-ниско, отколкото заслужаваха, но всички?

— Кип, изглеждаш все едно си сдъвкал лимон — каза Круксър.

Всички те, въпреки че приключваха ниско, бяха на места, от които все пак можеха да стигнат до Черната гвардия… и при това без дори да се борят помежду си или срещу Кип. Ако се бяха споразумели да го задържат извън класацията и се бяха групирали на тринайсето, четиринайсето и петнайсето, за да направят таван, над който да не може да се изкачи, споразумението щеше да е очевидно. Но това… това беше коварно.

По дяволите, бяха се подсигурили двайсето и деветнайсето място да предизвикат Кип, тъй че ако той загубеше, нямаше дори да им се наложи да се бият с него, за да го изхвърлят от състезанието, а дори да спечелеше срещу деветнайсети и двайсети, щеше да е изтощен и по-лесен за побеждаване.

— Това е заговор — каза тихо Кип. — И не им се налага дори да ме докоснат.

— Какво? — попита Круксър.

— Круксър, мога ли да спечеля срещу девети или единайсети?

Тея беше на десета позиция. Нямаше да излезе срещу нея.

— Всичко е възможно.

— Какво ще кажеш срещу Ейрам? — попита Кип.

— Не.

— Какво стана с „всичко е възможно“?

— Не всичко — отвърна Круксър.

— Кип, време е — подкани го треньорът. — Кого предизвикваш?

В един безумен миг зеленото в него поиска да предизвика Ейрам… въпреки че Ейрам беше на две места под него.

Това беше глупост. Кип все пак можеше да греши. Или други можеше да загубят. Не беше задължително да стане така, както го е предвидил.