Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Дума — каза Кип.

— Оролам да те прокълне! — извика треньор Фиск. Сграбчи Кип за яката и той чу как тълпата ахна. — Губиш допълнителния си цвят. Знаеш ли, момче, имаш избор Кип Плямпалото ли ще бъдеш, губещият, който винаги има последната дума, или ще бъдеш Трошача. Мисля, че направи избора си за днес. Може би когато се върнеш след шест месеца, ще си достатъчно пораснал, за да избереш друго. — Треньор Фиск кипеше. Обърна се към тълпата. Защо беше толкова ядосан? Защо изведнъж бе станал толкова враждебен?

Кип Плямпалото. Беше казал Кип Плямпалото. Къде…

Андрос Гайл. Това обясняваше също и защо треньор Фиск беше толкова ядосан. Не беше ядосан на Кип. Беше ядосан заради него. Андрос Гайл принуждаваше треньор Фиск да направи преминаването на Кип колкото може по-трудно — принуждаваше треньор Фиск да наруши клетвите си. Е, вече беше без значение. Важното беше, че Кип твърде много улесняваше това, за което Андрос Гайл беше помолил треньор Фиск. Треньорът дори не го погледна, когато обяви:

— Кип Гайл заяви, че е полихром. Не е имало полихром в Черната гвардия от седемдесет години. Съществуват правила. Съобразихме се с тях. Заради вродените им преимущества полихромите трябва да избират само един цвят повече. Заради мръсния си език Трошача губи този избор. Цветовете за този двубой ще са зелен и син.

Погледът на Железни бе като воденичен камък. Кип извърна очи и потърси погледа на баща си. Гавин Гайл изглеждаше вече разочарован.

„Проклет да съм. Проклет да съм. Кип Плямпалото. Изиграх го право в ръцете му. Кип Замалкото.

Точно това съм аз. Кип Замалкото. За малко да стана герой, но избрах да съм страхливецът. За малко да спася селото си. За малко да спася Иза. За малко да спася Сансон. Но дори и за малко не спасих майка си. По дяволите, Замалкото е милостив. Не съм отмъстил за нея за малко. Заклех се да го направя. Правя някакви малки стъпки, казвам си, че трябва да вляза в Черната гвардия, за да получа достъп до архивите в библиотеката, но всъщност с охота забравих за нея. Какъв син! Каква вярност!

Може да са заговорничили да ме задържат извън първите четиринайсет, но възможно ли е всъщност аз сам да съм си го направил? Вероятно не. Щях ли да успея да стигна до първите седем? Определено не. Единствените добри неща в живота ми са нещата, които ми бяха дадени. Нищо чудно, че ме мразят. Не съм заслужил нищо.“

— Защо, Кип Плямпалцето, защо плачеш? — каза Ейрам.

— Ще те убия, шибаняк — каза Кип.

Опакото на ръка изпращя в челюстта му и го накара да залитне. Треньор Фиск каза:

— Кип, още една дума и ще ти спестя боя, който те чака, и ще анулирам шанса ти да се опиташ отново след половин година.

Този път Кип не отвори уста. Дори не изплю кръвта, та треньор Фиск да не го изтълкува погрешно.

— Тренер — каза Ейрам. — Бих искал да оттегля един от цветовете си. Трябва ми само зеленият.

Треньорът кимна и даде заповедта. След това нареди:

— Ръцете.

Всяко от момчетата се остави да притиснат силно пръста му на адския камък и след това заеха местата си, огрени от бяла светлина.

След това покриха прожекторите.

— И… — започна треньор Фиск. Кип затича напред. Смяташе, че е улучил идеалния момент… — Давай!

Когато прожекторите грейнаха, Кип вече летеше във въздуха. Летящ страничен ритник. И като по чудо, Ейрам все още стоеше прав на чертата.

Ейрам се ококори, а стъпалото на Кип се натресе в рамото и гърдите му. Ритникът отхвърли Ейрам назад.

Кип падна, но след миг скочи на крака. Ейрам беше изхвърлен извън кръга. Претърколи се, закашля се и за миг Кип си помисли, че му е изкарал въздуха. Ейрам нямаше да може да вдиша пет секунди и Кип щеше да спечели, просто ей така.

— Едно! — извика треньор Фиск, започваше да отброява.

Ейрам скочи на крака и се втурна обратно в кръга. Кип го посрещна на чертата, решен да го задържи отвън.

— Две!

Заден ритник. Бърз беше. Толкова бърз, че Кип извади късмет да отскочи назад извън обхвата му, което означаваше също, че се спаси от последвалия удар с юмрук, което също така означаваше, че Ейрам влезе в кръга без проблем.

„И тук свършва шансът ми.“

Ейрам обаче все още го болеше от удара, доколкото Кип можеше да разбере. Освен ако не се преструваше в опит да го примами в някакъв капан. От друга страна, защо щеше да му трябва да го примамва в капан? Имаше си своя цвят, бързина, сила и много повече тренировка.

Ейрам замахна. Бърз като мълния удар в носа на Кип. Твърде бърз, за да може да го спре. Не беше силен, но го зашемети. След това Ейрам се оказа отгоре му. Кип не видя движението, което изби краката му от земята, но падна на една страна, тежко.