Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Наследствен ли е? — попита Гавин.

— Трето поколение. Син на Инана и Холдфаст.

— Трябваше да се сетя. Те живи ли са още?

— Инана е жива. Държи се. Заради него.

— Невероятен е — каза Гавин. — Може дори да се окаже по-добър, отколкото беше ти.

Железни повдигна вежда.

Гавин се ухили.

Железни изсумтя. Можеше да е съгласие.

— Ако живее достатъчно дълго.

— Трябва да видя Инана — каза Гавин. — Беше бижу.

Новобранците започнаха да се строяват за малката церемония, след която щяха да станат обучаеми в Черната гвардия. Стомахът на Кип се сви и той попита:

— Може ли вече да си ходим?

— Това е триумфалният момент за приятелите ти — каза Гавин. — Помисли за някой друг вместо за себе си. Ако сега им обърнеш гръб, ще го запомнят завинаги.

Кип примига. Примига още веднъж. „Аз съм едно егоистично хлапе.“

— Да, сър.

Командир Железни стана и излезе напред. Всички дребосъци се бяха строили според местата си в първите четиринайсет. С изключение на Круксър, който беше на колене в тренировъчния кръг, навел глава, с една ръка на очите и челото му в знака на тройката и единицата, и се молеше.

— Круксър! — ревна треньор Фиск. Стоеше пред Ейрам, в края на редицата, готов да забоде иглата на черногвардеец на ревера на всеки дребосък. — Молитвите после!

Новобранците се подсмихваха — бяха свикнали със странностите на Круксър. Всички стояха гордо, с ръце зад гърба, леко разкрачени и изпъчили гърди. Всички около тренировъчния терен, по-старите обучаеми, както и пълните черногвардейци, ставаха и също заставаха мирно. В същата стойка.

— Слушам, сър.

Круксър се изправи и тръгна към редицата. Усмихваше се, но на Кип му се стори, че усмивката му е напрегната.

И като ги гледаше как стоят гордо, Кип усети пропастта между себе си и тях. Беше външен, самотник, чужд. Те бяха всичко, което той никога нямаше да бъде.

— Сър? — попита Круксър, след като застана пред треньора. После погледна хладно към Ейрам, който отбягна погледа му.

— Да, първи? — каза треньор Фиск.

— Тренировката на черногвардееца никога не свършва, но днешното изпитание приключи ли? — попита Круксър.

— Да, разбира се — отвърна треньор Фиск. — Хайде, заеми си мястото…

Круксър не отвърна нищо, но удари бързо като змия. Дори Кип, който го гледаше напрегнато, едва успя да види удара. Пищялът на Круксър, груб и втвърден от годините ритане в пилони, изпращя в коляното на Ейрам.

Изпукването на строшена става разцепи внезапната тишина.

Ейрам се свлече на земята зяпнал, запъхтян, облещил очи.

А Круксър мигновено застана в стегната, незастрашаваща никого стойка. След като бе заобиколен от стотици мъже и жени, привикнали с насилието и свикнали да го спират по най-ефикасния необходим начин, това беше най-благоразумното.

— Тренировъчна злополука — заяви Круксър, високо и хладно.

За миг дори треньор Фиск сякаш беше стъписан и объркан като Кип. А после извика на Круксър:

— Какво направи?

Гласът на Круксър беше хладен и равнодушен.

— Трайните наранявания по време на изпитание водят до изключване. Нараняванията при тренировка — не.

— Коляното ми! Коляното ми! — хленчеше Ейрам. Ако се съдеше по гласа му, той знаеше, както знаеше и Кип — както знаеха всички тук, — че никога повече няма да се бие. Щеше да има късмет, ако изобщо можеше да ходи. Такива наранявания в коляното не се изцеряваха. Ейрам беше осакатен.

Круксър заговори високо и ясно — изобщо не се оправдаваше:

— Искал съм да стана черногвардеец още откакто съм проходил. Ценя това братство твърде високо, за да допусна в него да влезе човек, който унищожава единството, вместо да го гради, човек, който взима пари, за да унищожи един от своите. Ако цената на изхвърлянето му от Черната гвардия е това и аз да бъда изхвърлен, така да бъде. — В гласа му за миг се прокрадна емоция, но той я овладя.

— Какво?! — попита треньор Фиск. — За какво говориш?

— Ейрам е вторият най-добър боец в нашия клас — каза Круксър. — Взел е пари, за да завърши ниско. Взел е пари, за да задържи Трошача отвън.

— Той е тиреец! — викна Ейрам. — Той е копеле! Щях да го направя и безплатно! Той не е един от нас!

— Щеше да го направиш и безплатно? Значи си го направил за пари — каза треньор Фиск, натъжен и невярващ. Обърна се към командир Железни. Това си беше откровено признание. Толкова глупав ли беше Ейрам?

— Той не е един от нас! — извика пак Ейрам.

— Искаш да кажеш един от вас — каза командир Железни, тихо и заканително, и пристъпи напред. — Защото ти никога няма да си един от нас, Ейрам. За разлика от Трошача.