Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Когато дошъл Луцидоний, го бранели трийсет могъщи мъже, някои от които той първо трябвало да надвие. Много от тези мъже били герои и жреци на старите богове и имали имена, взети от онези лъжливи богове, като Ел-Анат, Дагнар Зелан и Ор-мар-зел-атир. Не можели да запазят старите имена, тъй че взели нови. Макар че някои карали без имена, докато не усетели, че са си спечелили ново име в служба на Оролам. Ал-Анат станал Форушалзмариш за известно време, но след това, когато светлината се разпростряла извън Пария, повечето от тях си взели имена, които местните можели да произнасят… или от които ги било страх. Така Форушалзмариш отново променил името си и се нарекъл Блестящото копие. Сега имената на черногвардейците вече не са такива, защото не вярваме в старите богохулства. Човек може да си вземе ново име или не. Ако му дадат име, може да избере дали то да се използва винаги, или само между черногвардейците. Обикновено се избират имена, които са спечелени с чест и най-добре прилягат на носителя им. От теб зависи.

— Но аз все още не съм черногвардеец — каза Кип. Ами ако му дадяха име и не успееше да влезе?

— Според традицията, ако името е прието, се използва само между приятелите ти, докато не станеш пълноправен черногвардеец. — Треньор Фиск сви рамене. — Но пък имаме деца, чиито родители им дават черногвардейски имена още дори преди да са дошли в Ясписите… като нашия Крукс тука. — Погледна го развеселен. — Така ли е, Круксър?

— Казвам, че Кип не е име за черногвардеец, и твърдя, че има нужда от добро име. — Няколко души замърмориха в съгласие. — Но какво име? — продължи Круксър. — Трябва да му подхожда, нали?

— Мъника! — извика някой.

— Мм… прекалено очевидно — каза Круксър. — Е, какво е направил той? Трошач на броня, Трошач на воля, Трошач на правила, Трошач на носове… — Замълча за повече ефект. — Трошач на стол. — Новобранците зареваха.

И тогава Круксър заяви:

— Кип, кръщаваме те Трошача.

Новобранците завикаха одобрително и се разсмяха. Беше съвършеното име за черногвардеец: можеше да се използва и за възхвала, и за подигравка. Кип го завъртя на езика си. Трошача. Въпреки всичко, въпреки че можеше да се оправдае, че всяка от случките, довели до спечелването на това име, всъщност не са показателни за характера му, че са просто случайност, му харесваше. Звучеше яко.

На лицето му бавно изгря широка усмивка — като зора на Зъбите на Атан.

— Ще го взема — каза той. — Между вас ще съм Трошача.

— Трошача, а? — каза с насмешка Андрос Гайл. — Чувствам се все едно ми гостува височайша особа. О!

— А аз се чувствам все едно гостувам на един кисел омразен старец. О! — Кип седна на стола си срещу стария мъж.

Андрос се засмя.

— Е, Трошач, знае ли малката ти приятелка Адрастея, че точно в този момент играеш за нейното бъдеще?

— Не.

— И какво ще строшиш, сърцето или девствеността ѝ? Ха-ха! Хм. Играеш като неудачник, Кип. Знаеш ли защо не си ѝ казал? Защото си мислиш, че ако загубиш, каквото и да я сполети, ще е просто трагедия, с която би могъл да се престориш, че нямаш нищо общо. Не искаш тя да те намрази, ако загубиш. Горкият Кип. Горкото сираче на майка с размътен от ганджата ум.

— Млъкни и играй — каза Кип.

— Кип Плямпалото. Не знаеш кога да спреш, нали? Наведи се напред, дебелако.

Кип се подчини. Слепецът заопипва с ръка, намери лицето му и го зашлеви. Силно.

Кип прие удара. Имаше нещо пречистващо в болката. Беше луд. Изплю кървавото наказание на пода на Андрос Гайл. Плямпало. Овенир го беше наричал така на подигравка.

— Момче, дързостта ти е вдъхновяваща, но не забравяй, че аз налагам правилата и не изпитвам никакви угризения да ги променям когато намеря за добре. Мислиш си, че нямаш нищо за губене? Глупак. Не се хвали, докато не спечелиш, и не се оплаквай, докато не загубиш.

— Е, добре. Надявам се да приемеш хвалбите ми след половин час.

— Да почваме тогава — каза Андрос. — Най-добрите две от три. Коя колода би предпочел днес? Аз ще взема червената. — Махна с ръка. Другите две — бяла и жълта — приготвени за Кип.

— Ще пасувам — каза Кип.

Две тънки вежди се показаха за миг над огромните тъмни очила на Андрос Гайл.

— А, личната ти колода? Покажи ми я.

— Имат белезите за слепеца — каза Кип. — Ето. — Подаде му само една карта.

Андрос потърка с пръст ъгъла, където трябваше да са белезите, сякаш търсеше повод да я отхвърли, но изделието беше съвършено. Янус Бориг си знаеше работата.