Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Какво по дяволите търсеше този плаващ остров толкова близо до рифа Бялата мъгла?

Не можеше да е съвпадение. Твърде много ставаха съвпаденията напоследък.

След това очите му се спряха на стълба, извисяващ се на върха на шпила. Беше пълен с бълбукаща вода и врящи газове… сиво за очите на Гавин, тъй че трябваше да повярва, че е синьо. Вътре имаше нещо, но той не можеше да види какво е. Наведе се по-близо. Слънцето, доближило зенита си, проряза с лъчите си кипящите газове и Гавин видя извивка на нивото на очите си…

О, не!

Слънцето разкъса газовете и чистата му светлина огря напълно огромния стълб. Извивката на нивото на очите му беше рамо!

„Точно по пладне…“

Целият син остров потрепери. Повърхността се пропука и изстреля късове кристали високо във въздуха. Само шпилът не се разтърси. Във всяка от дванайсетте обкръжаващи го колони Гавин зърна движение. Но очите му останаха приковани в централния стълб пред него.

Вътре в стълба се оформяше огромна фигура. Пред очите му се раждаше бог.

Гавин притегли меч от жълт луксин, започна да го запечатва болезнено бавно… а очите на полуоформения бог примигаха и се отвориха, фокусирани някъде далече… и после забелязаха Гавин. Светлината в стълба се усили. Мечът най-после се запечата и Гавин посече с него през стълба под брадичката на бога.

Очите на създанието лумнаха и блъвнаха върху стъклото лепкава слуз.

Е, това беше лесно.

Гавин изви силно меча в двете си ръце, усети как костите изстъргаха и поддадоха. След това издърпа меча. Слузта запльока в краката му. Той притегли наситено подчервено и червено, подпали ги и огненият му юмрук прониза разбития луксин. Пръстите му напипаха врата на съществото, сграбчиха го и Гавин изтръгна синия ужас от стълба.

Това не беше бяс. Това беше самият Мот. Човешка плът, сливаща се в едно с луксин, дотолкова, че самият човешки скелет се разширяваше. Гигантът беше несъвършен, все още не напълно оформен. Въплъщаваше се и Гавин бе прекъснал раждането му.

Гавин му отсече главата. Отсече костеливите му ръце, отсече краката му — прасците напълно оформени, бедрата — още костеливи. Пресече гръбнака — всичко това в бърза последователност. Нямаше да има възкресение. Изтръгна от врата на съществото златната огърлица, украсена с огромен черен скъпоценен камък, и я запокити настрани, след това поръси и намаза всеки крайник на посечения бог с горяща пихтия. Подпали я и я насити с толкова много подчервено, че всичко да изгори изцяло.

Мот започна да се топи, разля се, изпари се, изгоря и изчезна.

Чак тогава Гавин си позволи да отклони вниманието си към онова, което ставаше на острова, с острова. До ушите му стигаше писък, далечен и нечовешки. Въздухът беше станал по-топъл. Триъгълниците-птици се гмуркаха надолу във въздуха… не, падаха безжизнени. Слънцето високо горе бе възвърнало обичайния си цвят. Вихрушките се бяха превърнали в мъгла и вятърът ги разнасяше.

Половината от дванайсетте стълба се бяха пръснали. От един се измъкваше на свобода съвършен син бяс. Целият остров сякаш се разтапяше и водата заливаше повърхността. Вонята на освободен луксин беше навсякъде.

А в далечината Гавин виждаше стотици сини бесове, надигаха се от локвите си и пищяха.

А после — може би малко късно — той забеляза, че шпилът, на който стоеше, се пропуква.

Лошо.

Шпилът се разцепи и късът, на който стоеше Гавин, се наклони, хлъзна се и пропадна цели петнайсет стъпки. За секунда Гавин си помисли, че е извадил късмет и че ще се задържи. Но шпилът се пропука отново и този път късът, на който стоеше Гавин, се наклони безумно и той полетя във въздуха.

Изхвърлянето на струи червен луксин и огън вършеше работа само ако човек може да разбере къде е „долу“. Гавин летеше с главата надолу; заизвива се и се заобръща във въздуха. Едва успя да открие къде е долу и изхвърли пламъци натам, преди да падне. Висока скорост, но странично, за щастие, а луксиновата твърд се изпаряваше и оставяше вода. Мека, прекрасна, не смъртоносна вода. Той пада в нея сякаш цяла вечност.

Когато най-сетне спря, осъзна, че се е взрял в очите на един от съвършените бесове. Главата на създанието беше кривната на една страна. И беше съвсем будно.

Сините бесове реагират бързо и лошо, при това без изобщо да мислят. Гавин изобщо не споделяше тази слабост. Скочи от водата и атакува синия бяс. Изхвърли огнено кълбо към лицето му и след това го обезглави. После затича през дълбоката до коленете му вода. Излезе от нея, продължи по полегатия склон… и се озова срещу трийсет виещи сини бяса. Те вдигнаха ръце като един, светлина се вля в дланите им и луксиновите стрели се оформиха за част от секундата.