Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Така и направиха. Ядоха и пиха — командир Железни плащаше яденето им, а дребосъците се черпеха едни други, докато треньор Фиск не ги спря, за да не се напият. Забавляваха се с разкази за геройствата си и разиграваха отново епически битки, може би малко преувеличено. По някое време командирът и треньорът си тръгнаха, несъмнено да свършат още работа.

Отначало имаше малко мърморене срещу Кип и Тея, че са се измъкнали толкова лесно, но когато Круксър се намеси и ги похвали, че са направили нещо по-умно дори и от неговото, мърморенето приключи, разривът се запуши и отново станаха един клас, като Кип и може би дори Тея се радваха на по-голямо уважение отпреди.

Тея почти не проговори през цялата вечер, но слушаше и гледаше внимателно. За нея това беше светлина и живот. Никога досега не се беше чувствала като част от нещо и бе готова да плати всичко, за да съхрани това. Усети се, че опипва огърлицата си, и осъзна, че за първи път я докосва с надежда в сърцето. Надежда, че може наистина да хвърли проклетия мускал в огъня и по дяволите да върви Аглая Красос.

По-късно най-сетне я убедиха да изпие една огромна чаша ейл. След това имаше чувството че се рее във въздуха, пияна от приятелство, пияна от принадлежност, може би просто пияна.

Дребосъците тръгнаха да се връщат на шумна тълпа и никой не им изшътка. Но докато минаваха по Стеблото на лилията — Кип и Тея бяха най-отзад в групата, заедно с Круксър и партньорката му Лусия, — Тея си спомни нещо.

— Ей, знаеш, че на черногвардейците им е забранено да имат връзки помежду си, нали?

Говореше на Кип, но Круксър и Лусия се сепнаха и я погледнаха гузно.

Кип я изгледа малко стреснато.

— Ами да. Естествено. Разбира се.

— Тогава трябва да знаеш, че не е това — каза Тея, все още малко ѝ се виеше свят. — А просто заради глупавия ни облог.

Кип се присви.

— Мм, всъщност не си длъжна да…

Тея хвана лицето му и го целуна силно по устните. Когато го пусна, той изглеждаше толкова слисан, че тя избухна в смях.

— Оо, и аз искам глупав облог — каза Лусия.

— Не! — викна Кип, излязъл от ступора си, и вдигна ръце да се защити.

— Не с тебе, Кип! — засмя се Лусия.

Кип скри очите си с ръце.

— Оставете ме да умра веднага, моля ви.

Круксър го прегърна през раменете. Останалите младоци започнаха да спират и да се обръщат, за да видят какво е толкова смешно.

— Правят го с всички ни, Кип. Правят го с всички ни.

Гавин отново беше излязъл да плъзга на разсъмване. Днес беше сам. Карис тренираше няколко от Ясновидците в самоотбрана, а вечерта се беше вдигнала буря и я задържа в малкото им градче горе на ръба на вулкана, Платото. Щом слънцето изгря, Гавин се прозя, откъсна поглед от вълните точно в неподходящата секунда и плъзгунът леко се килна.

Загубата на скорост завъртя плъзгуна и Гавин изхвърча от него и пльосна във водата.

Заплува към плъзгуна, който подскачаше весело сред вълните, и вече напълно буден се покатери на палубата. Какво му беше казала Третото око? Нещо за това да не прави грешки често? Засмя се. После замръзна. Беше го запитала дали е плувец; той ѝ беше казал, че само когато направи грешки с плъзгането; а тя беше казала: „Виждам“.

Когато една ясновидка каже: „Виждам“, внимавай.

Тази сутрин беше поел на запад, за да започне част от решетката си от недалечните Червени скали. Вече беше плъзгал час.

Третото око беше казала на Гавин: „Три часа на изток, два и половина часа на север. Иди там преди пладне.“ Пет и половина часа от сега означаваше час и половина след пладне.

Ако тя беше говорила точно за сега, нямаше как да стигне там преди пладне. Тъй че не трябваше да е говорила за…

„Винаги цепиш направо“, беше казала.

Умна вещица. Играеше си с него.

Не беше длъжен да върви право на изток и след това право на юг, трябваше да тръгне на югоизток… Направи няколко пресмятания, пръстите му заотмятаха въображаемите топчета на сметалото. Хващането на хипотенузата щеше да му отнеме… Четири часа.

Разбира се.

Тъй че Гавин обърна малкия си съд на югоизток към слънцето.

След няколко часа то беше почти над него и Гавин си помисли, че сигурно е сбъркал посоката или е разбрал упътванията погрешно. Морето беше голямо все пак. Но не можеше да направи нищо освен да продължи напред.

А след това морето се промени, започна да се успокоява. Имаше нещо странно в това. Гавин спря плъзгуна. Огледа се. Имаше нещо като сянка по вълните. Все едно тънък облак забулваше слънцето и той можеше да види краищата на тази сянка в разликата в цвета на вълните. Но никакви облаци нямаше в небето. Морето беше някак хлъзгаво, все едно някакво масло укротяваше вълните.