Брент Уийкс - Заслепяващият нож

По веселия плясък на многобройните струи на фонтана седмолъчата звезда пренасяше водата до седем чучура.

По това време имаше малко хора. Пълнеха ведрата си и ги вдигаха на кобилици на раменете си — или на главите си в случая с аташийките — и си тръгваха. Около Великия фонтан имаше много дюкяни и всичките бяха процъфтяващи. Никакви сергии и просяци не се допускаха тук, което обаче означаваше, че задръстват улиците към площада.

Тея седна на една от пейките около фонтана. Искаше ѝ се да потопи ръце във водата, но не го направи. Жителите на Яспис бяха много чувствителни към водата. Някой престарал се лекар им беше обяснил, че човек ще се поболее, ако пие от коритото, в което си е измил ръцете. Нямаше смисъл да се спори със суеверни хора, смяташе Тея.

След пет-шест минути чу виковете. Победоносни викове. Останалите „изтърсаци“. Носеха Круксър на раменете си, почти целият клас — без нея и Кип.

Момчетата оставиха Круксър пред командир Железни.

Круксър сияеше, макар да се стараеше да не му личи.

Тея ги огледа. Почти всички явно се бяха били. Раздърпани дрехи, липсващ зъб в ухилена уста тук, разкървавен нос там, подуто и затворено око на едно от най-хубавите момичета в класа, Лидия; навсякъде охлузени кокалчета на пръстите.

Круксър махна с ръка и класът се строи пред командир Железни. Треньор Фиск, яхнал кон, дойде, слезе и застана до старшия си. Екипите един по един заизлизаха напред да представят монетите си на командир Железни.

Не бяха всички. Осем екипа се бяха провалили и стояха оклюмали.

Тея се обърна към Кип. Той изглеждаше изнервен. Страхотно.

— Круксър, докладвай — каза треньор Фиск.

— Сър, след като двамата с партньорката ми Лусия донесохме монетите си тук, се върнахме и събрахме другите. Заедно разбихме блокадата на бандата и пренесохме парите. — Преглътна. — Вие, мм, казахте, че единствените правила са тези, които обявихте.

— Значи превърнахте това, което бях замислил като индивидуално изпитание, в общо — каза строго командир Железни.

— Беше твърде опасно да…

— Да или не?

— Да, сър — отвърна Круксър. Преглътна отново, но не извърна поглед.

— Браво, Круксър — каза Железни. — Точно на това се надявах.

Надигнаха се радостни викове и Круксър въздъхна облекчено.

Когато дребосъците млъкнаха, Железни заговори:

— Останахте заедно и изпълнихте задача, която иначе нямаше да можете. За Черната гвардия е важна само задачата. Във вечния мрак да върви гордостта ви. Свършвате работата си по възможно най-ефикасния и възможно най-безопасния начин. Не правим това за доблест или за слава, вършим си работата. Е, някой друг, или приключихме?

В този момент дойде куриерът и скочи от коня си. Беше слаба тирейка, със сабя и два пистолета на кръста.

— Извинете, господа. Командир Железни?

— Аз съм — каза командирът.

— Тази пратка е за вас, от Кип и Адрастея. — Куриерът му подаде една торбичка и си тръгна. Командирът развърза торбичката и изсипа монетите в шепата си.

Разнесе се мърморене. Съвсем не одобрително.

— Кип — каза командир Железни. — Допускам, че това е било твоя идея?

— Да, сър — отвърна Кип. Тея направо го чу как преглътна. Замълча, надяваше се, че командирът ще я пренебрегне. Едновременно ликуваше, че номерът ѝ е успял, и се дразнеше, че командир Железни веднага бе приписал идеята на Кип.

— Дадохте монетите си на куриер и след това просто се разходихте дотук?

— Да, сър — отвърна Кип.

Тея знаеше, че лицето на Железни няма да ѝ каже нищо, затова огледа лицата на дребосъците. Смайване, огорчение, раздразнение. Беше им се наложило да се бият, за да пробият дотук. Или да бягат презглава. Кип беше измамил. Кип беше измамил. Нея дори не я виждаха.

Разбира се, те също бяха измамили, но тяхната измама все пак включваше бой. Тяхната измама беше доблестна. Разбира се, че Кип и Тея щяха да бъдат наказани.

Командир Железни вдигна ръка, с дланта надолу.

— Всичко си има цена. Вие сте избрали да платите цената с битка. Кип е избрал да плати с монета. Някои от вас са се отървали без наранявания, но някои са пострадали. Нашите тела са нашата монета. Нашите тела, в крайна сметка, са всичко, което ние, черногвардейците, имаме. Вие сте избрали да рискувате телата си. Кип и Тея са използвали ума си. Ако вместо монети ви бях дал да защитите Бялата, кое от двете щеше да е по-добре? Да я защитите доблестно и с това да рискувате смъртта ѝ или да я измъкнете тайно по начин, който никой не е очаквал? Кип, Тея, вие се справихте добре. Двамата се придвижвате две места нагоре. Круксър, Лусия, вие двамата също две места нагоре… разбира се, Круксър, ти си на най-горното, тъй че си оставаш сам. Тъй че ще направим така, че тази седмица да не бъдеш предизвикван пръв. Следващата отново си в играта. Тези от вас, които се върнаха без монети, слизате с две места надолу. Тази нощ отиваме в хубава гостилница заедно — тези от вас, които пренесоха монетите си, могат да ги похарчат, но очаквам също така да се погрижите и за тези, които нямат монети. Ние сме едно. Грижим се един за друг.