Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Необходимите ни предпазни мерки може да ви направят лоши бойци — продължи той. — А черногвардейците не може да са лоши бойци. Вашият клас ще бъде призован на бой и може би на смърт, може би скоро, и ако не знаете как първи да убиете противника си, много от вас ще загинат. Четиринайсет от вас може би ще преминат. Може. Не „ще“. Тъй че тренировката на класа ви ще е различна. Ускорена. По-трудна. Няма да позволим да бъдете втора класа. Не съществува заместител на опита, така че опит ще получите. Този опит ще струва на някои от вас наранявания, които ще ги извадят от надпреварата за четиринайсетте места. Това няма да е честно. За някои от вас изпитанията ще са лесни. За някои ще са отегчителни. За други ще са буквално бой до смърт. Тези изпитания няма да се безопасни, няма да бъдат контролирани. Може би ще са твърде трудни. Може да бъдете осакатени или да умрете. Ако не приемате това, можете да напуснете. Веднага.

Никой не напусна.

— Провалът на тези изпитания няма автоматично да ви лиши от издигане. Но ще е от значение. Провалите ли се, падате с три места. Черногвардейците се справяме с това, което имаме, не с каквото ни се иска. Ето ги правилата. Двамата с партньора ви ще получите позиция в Големи Яспис, в един от най-лошите квартали. Ще ви се даде шепа монети публично и след това трябва да донесете тези монети до Великия фонтан. Забранено ви е да носите оръжия или да притегляте. За да минете, трябва да върнете шест от осемте данара, които са ви дадени. Колкото върнете, си остават за вас. Ако не се справите до три часа, ще ви потърсим. Но не очаквайте никаква помощ. Там навън сте сами.

Теглиха сламки за реда и се случи нещо странно. Първият теглещ отбор изтегли първи номер, вторият екип втори, третият — номер три. Треньор Фиск се намръщи и разбърка сламките отново. Но четвъртите теглещи извадиха номер четири, петите — пети. Той пак разбърка сламките, и пак — шест, седем, осем, девет, десет. Намръщи се, но не каза нищо и го подминаха като шантаво съвпадение.

Адрастея и Кип изтеглиха сламка, която ги постави предпоследни.

После тръгнаха през града, поведени от треньор Фиск и няколко от по-големите обучаеми за Черната гвардия. Командир Железни не ги придружи. Имаше задължения другаде.

Първите двама, които тръгнаха, бяха Грация, момиче от планинска Пария, тънка като клечка и по-висока от повечето момчета. Партньорът ѝ също беше париец, но не толкова смугъл като Грация и много по-грозен, казваше се Грос. Беше един от най-добрите бойци, но имаше навика да чопли всичко по себе си — кели, гурели, ушна кал — и да го яде. На косъм беше да си спечели подходящия прякор.

Наоколо се беше струпала внушителна тълпа, за да гледа какво правят тия черногвардейци в един лош квартал, и не всички лица изглеждаха дружелюбни. Повечето бяха напрегнати, но любопитни.

Треньор Фиск подкани Грация и Грос да излязат отпред, публично им връчи осемте данара, като преброи монетите една по една, после върза червени кърпи на челата на двамата.

— Отнесете ги безопасно до Великия фонтан. Никой в Черната гвардия и никой в Хромария няма да ви помага. Ако загубите тези монети, последствията са за ваша сметка. Не ви се разрешава да използвате оръжия. Не ви се разрешава да притегляте.

Сред наблюдаващата ги тълпа се разнесе глухо мърморене. Не беше кой знае какво богатство, но един прост работник изкарваше толкова пари за цели две седмици. А тези деца ги имаха. И зяпачите знаеха къде ги носят децата, тъй че можеха да се досетят по кои маршрути ще тръгнат. Треньор Фиск пък току-що бе обявил, че децата няма да бъдат пазени.

Грация и Грос обаче бяха умни. По-умни, отколкото Тея би им признала. Затичаха.

Ако тръгнеха по пряк маршрут, щяха да стигнат по-бързо от мълвата. Всъщност в зависимост от това колко дълго щеше треньор Фиск да накара другите отбори да чакат между изпитанията, същата стратегия можеше да свърши работа за първите няколко. Всеки, който се надяваше да пресрещне черногвардейците в засада, трябваше първо да чуе новината и след това да има време да събере бандата си, за да го направи.

След пет минути треньор Фиск обяви всичко това отново, върза червените кърпи над веждите на втория екип и им връчи парите. Те също затичаха.

Тълпата любопитни продължаваше да расте, но Кип наблюдаваше края на множеството, за да види кой напуска, и Тея проследи погледа му. Видя няколко млади мъже да тръгват в различни посоки, като се озъртаха назад, сякаш ги беше страх, че ще изтърват надницата си.