Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Фраскам го в лицето. Махам на хората си.

— Мот се преражда още сега, пирате! — вика той с разкървавено лице. — Не го ли усещаш? Тук сме, за да възвестим идването му! Времето ви свършва!

Мот, синият бог. Вече до гуша ми е дошло от една синя богиня.

Хората ми хвърлят капитана и брат му през борда. Те падат с огромен плясък и подскачат на повърхността на шамандурите бъчви, но после те ги завъртат под водата. Трябва да се борят за глътка въздух, като всички нас, всеки ден.

Ангарците в лодките вече крещят. Греблата на галерата се потапят и люшват, бавно.

— Това са капитанът ви и брат му — викам им. — Спасете ги или ги оставете да се удавят. На мен ми е все едно.

Изборът на мъжете в лодките дали да спасят капитана си, или да тръгнат подир нас разделя вниманието им, дава ни още няколко секунди. Виждам, че два мускета се вдигат. Залягам.

Трясък на мускети. Зури, обичам го този звук. Няколко дори пръскат парчета от дървото. Чудесни изстрели.

Жалко, че нямам такива мускети.

Първата лодка тръгва към капитана, втората към нас.

— Друуз, кормилото! — заповядвам.

Той го поема, а аз скачам на планшира и отдавам чест на гребящите след нас мъже.

— Хубав ден, момчета — викам на гребците. — Току-що бяхте надвити от капитан Топчията. Не е срамно да загубиш от най-добрия. Ще разказвате на внучетата си за този ден. И ще доживеете да го направите! Тъй че сега обръщайте. Защото аз съм капитан Топчията, убиец на акули и морски демони, и ще ви добавя в списъка, ако искате.

Направил съм импровизирана граната, но по-добре да не я използвам. Фитилът е парцал с малко черен барут, втрит в него. Гранатата е шише черен барут, със здраво натикан в гърлото чеп. Най-вероятно ще гръмне в ръката ми или няма да гръмне изобщо. Трябва ми притеглящ. Магията ме изнервя като девствено момиче в бардак, но понякога дори Топчията не може да получи каквото поиска. Понякога си смазваш чепа, понякога ти смазват дупката.

Мъжете в лодката започват да ме ругаят. Вече са стреляли с мускетите си, но двама спират да гребат, за да заредят своите. Добре. По-малко гребящи означава по-малка скорост.

Изсмивам им се и още един оставя гребането. Ругаят се едни други, крещят си да гребат по-силно, кълнат се, че ще ме убият.

Робите на галерата люшват отново големите гребла, още веднъж. Достатъчно е. Набираме скорост. Свалям шапката си и правя дълбок поклон, докато галерата оставя зад кърмата първоначалните си собственици.

След няколко секунди чувам два изстрела. Обичам музиката на мускетите.

Вече съм се обърнал към моите.

— Направете инвентаризация — заповядвам. — Капитан Топчията иска да вземе друг кораб до седмица. Трябва да знам дали имам черен барут за работата, или ще трябва да си го правя сам. И какво по дяволите пият тия варвари? Медовина? Отвори буре медовина. Мяра за всеки и още по две тази нощ, ако ме опазите сух!

Четирийсет и двамата дребосъци стояха в спретнати редове, с ръце зад гърба, и слушаха напрегнато. Обикновено треньор Фиск им възлагаше упражненията и условията, но днес щеше да им говори самият командир Железни.

Двама ученици бяха напуснали, след като говориха със спонсорите си за предстоящата война, но само двама. Тея беше горда от това. Също така ясно си даваше сметка, че да се гордееш заради невежи, които нямат представа в какво се въвличат, е може би глупаво.

Командир Железни крачеше пред класа. Главата му бе току-що обръсната и намазана. Черногвардейската му униформа — памучната тъкан бе наситена с луксин, за да се получи еластична втора кожа, — очертаваше внушителните му рамене и тесния кръст, златният кант по ръкавите му изтъкваше мишци, широки колкото кръстчетата на някои от учениците му, бедра на мъж, който може да надбяга кон, и крака като кулите на самия Хромарий. Беше изумително красив. Мускулите на този мъж имаха жили по-големи от мускулите на Тея. И всичко това — отпуснато, леко, спокойно.

Тея знаеше, че леката, отпусната стойка на един воин означава бързина. Треньор Фиск беше по-нисък и по-набит от командир Железни, но буквално грамада от мускули. Тежките му мускули всъщност забавяха движенията му — в сравнение с Железни. В сравнение с Тея, разбира се, треньорът беше бърз като пусната стрела на арбалет.

— Обучението ви е най-доброто в Седемте сатрапии — започна командир Железни. Никакви предисловия, не му беше в стила. — Обучението ви е необходимо и добро, и ефективно. Но обучението ви — дори тук, дори сред най-добрите — може да ви попречи. Когато упражняваме юмручни удари, ние ги спираме преди контакта, защото иначе ще ви загубим всички от нараняванията. Но когато спирате замаха десет хиляди пъти, е трудно да не го направиш на десет хиляди и първия удар: удара, който трябва да нанесеш на истински нападател.