Брент Уийкс - Заслепяващият нож

Тея взе монетите на Кип, без да го поглежда в очите. Треньор Фиск върза червените кърпи на челата им и Тея тръгна.

Въпреки дебелината си Кип я последва без усилие, когато тя се запровира през тълпата. След две-три улички тя влезе в някакъв дюкян, след това мина през двора на ковачницата зад него, а после се шмугна в друг дюкян.

Вече беше при тезгяха, когато Кип спря до нея.

— При Великия фонтан, след два часа? — каза тя.

— Нашият човек тръгва натам след половин час, тъй че няма проблем — отвърна белокосият старец зад тезгяха.

Тея остави монетите пред него.

— Да се дадат или на Кип, ето този тук, или на треньор Фиск, или на командир Железни.

Кип я дръпна за ръкава.

— Какво правиш?

— Твоята идея ме подсети. Сега млъкни.

Описа накратко треньор Фиск — нямаше нужда да описва командир Железни. След това плати за куриера — един данар — и попита:

— Имаш ли задна врата?

Старецът махна зад себе си.

— Благодаря — каза Тея. Смъкна червената си кърпа и махна на Кип да направи същото. Не беше кой знае какво, след като бяха с дрехи на новобранци черногвардейци, но пак беше нещо. — Кип, свали си кърпата.

— А?

— Свали я. Освен ако не искаш да ти скочат.

Кип смъкна кърпата си, най-после схванал идеята.

— Още нещо — каза Тея.

— Какво?

Тя облиза устни.

— Това е твоя идея, разбрано?

— Моя… какво? Знаеш ли, обикновено се чувствам по-умен от сега.

— Искам да се държиш така, все едно всичко това е твоя идея.

— Защо?

— Просто го направи!

Той стоеше пред нея, подвижен колкото чувал с павета и слисан.

— Това е част от стратегията ми да вляза в Черната гвардия — каза тя.

— Като приписваш на други това, което правиш добре? Гениално.

— Погледни ме — каза тя. — Не съм висока, нито мускулеста, нито бихром. Бърза съм, но съм момиче и субхромат. Искам всички да ме подценяват, Кип. Ако мислят, че съм умна, ще ме взимат на сериозно. Ако ме взимат на сериозно, няма да успея да вляза. — Стисна неволно мускала на огърлицата си. — Без да разчитам на ума си, не съм достатъчно добра, за да вляза. Моля те.

Той вдигна ръце.

— Ще ти помогна, както мога. Сигурна ли си?

— Хиляда пъти да.

Тръгнаха към Великия фонтан по улица Корбайн. Подминаха група млади мъже, които ги изгледаха с подозрение, но бандите вече бяха чули, че дребосъците с пари носят червени кърпи, а тъй като тренировъчните дрехи на новобранците нямаха джобове и Тея и Кип не носеха нищо, беше ясно и че нямат нищо.

Така че бандитите, някои вече пострадали от сблъсъците с други новобранци, ги оставиха да минат без проблеми.

Но когато стигнаха до Великия фонтан, там беше само командир Железни.

— Можете да ми покажете парите си — каза командирът. Изглеждаше недоволен, че са без кърпите.

— Къде са другите? — попита вместо отговор Кип. Тея го изгледа изнервено. Толкова грубо — и то към командир Железни!

Командирът го изгледа строго, но не каза нищо.

Кип също не каза нищо повече.

Каквото и да кажеше Тея точно сега, щеше да е неправилно, тъй че и тя си замълча. Как казваше баща ѝ? „Който се намеси в състезание по пикаене, само ще го опикаят.“

После осъзна, че Кип го прави заради нея. Не беше недисциплиниран, само се преструваше на непокорен, за да отклони всякакви въпроси. Отчуждаваше се от командир Железни… заради нея. Това почти накара крехката, плаха част от душата ѝ да се размекне. Знаеше колко високо мнение има Кип за командира.

Великият фонтан беше над артезианския кладенец, който осигуряваше повечето чиста вода на Големи Яспис. Широки подземни тръби отвеждаха водата до още четири обществени зони на града и до всички посолства, а Хромарият си имаше свой кладенец, но за по-бедните граждани Великият фонтан беше единственият водоизточник. Повечето идваха тук поне веднъж на ден.

Над фонтана се издигаше стъклена статуя на Карис Заслепителката на сянката, втората Призма, вдовицата на Луцидоний. С извърнато към небето лице, към окото на Оролам, вместо да стои, статуята висеше във въздуха, поддържана от две струи луксин, изливащи се от ръцете ѝ към земята. Бе само по риза, със стройно тяло и широки, мускулести рамене на боец. Тея винаги беше харесвала това в статуята. Не мекушава отпусната дама. Като на притеглящите, които щели да я последват, тялото на Карис Първа беше оформено от чистото физическо усилие с изхвърлянето на луксин толкова, колкото тя самата беше оформила историята с използването му.

През всички часове на деня най-малко една от Хилядата звезди хвърляше светлина върху стъклената статуя и я огряваше почти като слънцето. А няколко я осветяваха с последните и първите лъчи на всеки ден, като я превръщаха в маяк в тъмното.