Чарлз Ингрид - Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

Рицарите спряха и се спогледаха. Ласадей пръв си разкопча костюма.

— Чувал съм за тях, кучите му синове — извика той. — Но мислех, че е поредната легенда, останала от Пясъчните войни.

— Не са легенди, сержант — увери го Джек.

— В такъв случай го попитайте откъде знае — отекна нечий странен глас.

Джек протегна ръка към Амбър, която стоеше между него и портала. Побутна я внимателно настрани, за да види кой бе произнесъл последните думи.

Отсреща се усмихваше мрачно Уинтън.

— Време е — произнесе тихо Хусиах. Джек усети, че сърцето му започва да бие бавно и равномерно. Пристъпи напред, крачка през пространството и времето — крачка срещу древния враг.

Но го спря Хусиах.

— Сега е нашето време — обяви битианският Върховен жрец. — А ти си Герой.

Последните думи изтръгнаха възторжен рев от хиляди битиански гърла.

Амбър изведнъж се пробуди и в очите й блесна искрата на осъзнаването. Тя свали наметалото и го пусна на земята.

Хусиах я улови за ръката.

— Това е нашият Герой.

Джек извърна поглед към Уинтън. Но между него и стария му враг имаше тълпа от битианци.

И тогава през портата се показа окървавеното тяло на тежко ранен драк.

Дурл бе изучавал внимателно битианската история. Докато пъплеше към Източната врата, той вече се досещаше какво предстои да се случи. Плочките на лицето му се бяха подредили в маска на мрачна решимост. Зад него по прашния път оставаше дълга, кървава диря.

Този свят принадлежеше на драките.

Според пророчеството един срещу друг щяха да се изправят трима герои.

Достатъчно бе единият от тях да бъде на страната на драките.

Най-сетне бе успял да се сдобие с доклада на разузнаването.

Дурл знаеше кой от Рицарите е вербуван от драките. Време беше да се възползва от скрития коз.

Той прекрачи портата.

— Спрете!

Морето от битианци се люшна и замря. Хусиах, вдигнал високо ръце, също се обърна.

Дори не направи опит да прикрие миризмата на недоволство и отвращение, когато забеляза изправения пред портата драк. Но не пропусна да отбележи със задоволство, че е ранен.

— Какво има?

— За Светото изпитание… — изграка Дурл. — Призовавам третия…

— Осквернител на храма! — провикна се някой от тълпата и последва нов рев.

Дракът изчака да се възцари тишина и продължи:

— Не искахме да оскверняваме свещените ви земи. Просто там отглеждаме нашите малки. Подготвяхме нашия Герой, който да участва в Светото изпитание, в сянката на храма.

Хусиах не повярва нито за миг на Дурл, но въпреки това преведе думите му. Чу се недоволен ропот, после от тълпата излезе друг жрец. Хусиах изгледа презрително Сух-хе-лан.

— Аз подкрепям искането му.

Хусиах смяташе, че от това няма да излезе нищо. Кого би могъл да избере дракът, че да може да премери сили с Амбър или рицаря в Сияеща броня? Повдигна рамене и се обърна.

— Избирай.

Дурл се изправи в цялото си посланическо великолепие. Огледа редицата от Рицари.

Уинтън стоеше в сянката на стената, с доволно изражение на лицето. Битианците не бяха разкъсали Джек Сторм. Още по-добре. Предстоеше да се случи онова, което подготвяше отдавна. Най-сетне щеше да се разкрие, че Джек е предател. С всички произтичащи от това последици. И тогава Уинтън собственоръчно щеше да го убие. Той зареди пушката.

Дурл откъсна синтезатора от хитиновата си обвивка. На мястото на присадките остана кървава рана, но той вече бе претръпнал и не почувства болката. Ако ще умира, по-добре да говори на родния си език.

Изтрака с челюсти. Звукът бе тих, дращещ, защото имплантантите на синтезатора бяха унищожили недоразвитите му гласни връзки. Но въпреки това щеше да стане. Той продължи да трака и подсвирква, преглъщайки болката, защото това бе начинът, по който можеше да пробуди програмата, заложена в съзнанието на Рицаря.

Кевин видя, че Уинтън се напряга. Знаеше, че началникът на Планетната полиция е замислил нещо. Мъжът бе втренчил трескав поглед в Джек. Дулото на пушката му сочеше напред. Кевин предположи, че е насочено към Джек.

Отново Джек.

И тогава Дурл заговори, и той осъзна .

Уинтън бе набедил Джек Сторм за изгубения Рицар. Готов бе да го убие, тук и сега, независимо от обстоятелствата, дори и ако това унищожи кариерата му.

Забеляза, че до Уинтън е застанал Колин. Светецът изглеждаше състарен и посивял. Той повдигна уморено брадичка и огледа събралото се битианско множество.

„Все още търсиш проклетото си доказателство“ — помисли си Кевин. Това бе религиозно сборище и Колин не биваше да се намесва.